1. Според официални данни за 2009 г., изнесени от самия Петър Петров (тогава все още и.д. директор), от 4800 заловени животни около 1200 са умъртвени. Ни повече, ни по-малко от 25 %, сиреч всяко четвърто животно. През 2008 г. на евтаназия са били подложени 15 % от заловените животни.

2. Плановете за 2010 г. предвиждат кастрацията на 6000 животни, при положение, че според г-н Петров в момента популацията в София е от 9000, от които 80% са вече кастрирани. Не се споменава нищо относно планове за брой на евтаназираните животни, но прави впечатление, че се планира да се заловят доста повече отколкото през 2009 г. Ако се запазят същите нива на умъртвяване - през тази година може да очакваме над 1500 животни да бъдат приспани. Ако се запази прогресията от 2008 г. - много повече.

3. Общината планира откриването на няколко приюта. В Горни Богров такъв беше открит в началото на лятото на изминалата година лично от кмета Борисов, но той все още не функционира, близо 8 месеца след откриването му. Според изнесени в медиите данни обаче общината плаща наем за този приют от по 17 000 лв. на месец на едноличен търговец. Същевременно, животните, които би трябвало да бъдат настанявани там (бездомни кучета, които се намират на територията на болници, училища, детски градини) предимно се евтаназират. Защото нямало къде да се настаняват и нямало пари за довършителните работи по приюта.

4. По отношение на контрола върху собствениците на домашни кучета не се приедприемат никакви мерки - към днешна дата има регистрирани под 1000 домашни кучета, при общ брой между 150 000 и 200 000. Тоест - под 1 %. В началото на януари от общината обявиха, че започват проверки за платена такса, но плановете за приходи в общинския бюджет за 2010 г. предвиждат постъпления от 15 000 лв, което, при 24 лв. годишна такса означава, че се очаква собствениците на точно 625 кучета да платят.

5. Какво ще получат собствениците на домашни кучета срещу платената такса? Нищо друго освен забрана да разхождат домашните си любимци в парковете. Надали това е най-добрият начин да се стимулира регистрацията на домашните кучета.

От всичко изброено дотук човек остава с убеждението, че хората, които взимат решения в Столична община както по отношение на бездомните, така и по онтошение на домашните кучета нямат ни най-малка представа за какво точно иде реч. Така е от години, явно така ще бъде и занапред, въпреки безкрайните обещания за ново начало, промяна и прочее бошлафове. И когато дойде време да се отчитат резултати, отново кучетата на улицата ще са виновни за това, че един Петров или друг не си е свършил работата.