Наредби

 

НАРЕДБА № 39 ОТ 1 ДЕКЕМВРИ 2008 Г. ЗА УСЛОВИЯТА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ КОМПАНЬОНИ, СЪОБРАЗЕНИ С ТЕХНИТЕ ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ

Издадена от Министерството на земеделието и храните
Обн. ДВ. бр.1 от 6 Януари 2009г.

Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се уреждат редът, начинът и условията за отглеждане на животните компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености.

Чл. 2. Наредбата не се прилага за:

1. спортни коне;

2. животни, използвани за работа - служебни, ловни, пазачи на стада селскостопански животни, състезателни кучета, планински спасители, следотърсачи и кучета за подпомагане на хора с увреждания;

3. животни, използвани за опити;

4. свободноживеещи животни (диви животни).

Чл. 3. Защитени животински видове по чл. 37 и 47 от Закона за биологичното разнообразие не могат да бъдат отглеждани като животни компаньони или за хоби, или с цел да бъдат използвани за храна на други животни.

Чл. 4. Не се разрешава отглеждането на примати и хищни животни (бозайници и птици) с предназначение за животни компаньони, с изключение на порове и язовци, които са отгледани с тази цел.

Чл. 5. Регистрацията на животните компаньони е задължителна за кучетата, като се извършва по реда на чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Раздел II.
Принципи за отглеждане на животни компаньони

Чл. 6. Всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е отговорен за неговото здравословно състояние.

Чл. 7. Всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен:

1. да потърси необходимата информация и съвети от специалисти относно особеностите при отглеждането и необходимите условия, които трябва да осигури на животното компаньон, съобразно неговия вид, порода, възраст и физиологично състояние;

2. да осигурява условията, грижите и вниманието, съобразени с естествените му нужди според вида и породата му, а именно:

а) пространство за настаняване и оборудване на това пространство, което отговаря на физиологическите и поведенческите особености на животното компаньон;

б) необходимите количества подходяща храна и вода, които да го поддържат в добро здравословно състояние;

в) необходимото пространство и движение;

г) да отглежда животното компаньон при условия и по начин, които не формират агресивно поведение;

3. да осигурява ветеринарномедицинско обслужване:

а) при необходимост поради нарушено здравословно състояние и нараняване;

б) за целите на профилактиката от опасни за хората и животните заболявания - ваксинация и обезпаразитяване;

4. да не допуска в непосредствена близост животни, притежаващи естествена или придобита нетърпимост едно към друго;

5. да спазва изискванията за защита и хуманно отношение към животните съгласно Закона за защита на животните;

6. да избягва раждането на нежелани животни компаньони чрез осигуряването на:

а) изолация по време на размножителния период;

б) ветеринарномедицински препарати за отлагане и потискане на еструса, или

в) кастрация.

Чл. 8. (1) Всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на:

1. живота и здравето на хората и животните;

2. сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на етажна собственост, дворове и обществени места;

3. хигиената в общите части на етажната собственост.

(2 ) Лицата по ал. 1 са длъжни да осъществяват контрол върху поведението на животното компаньон в случай, че се намира извън дома на собственика, като:

1. осигуряват постоянен и непосредствен надзор, като в случай, че животното е куче:

а) го води винаги и навсякъде само на повод и с намордник, ако е агресивно;

б) не подтиква към нападение кучето срещу хора и животни, освен в условията на самоотбрана;

в) почиства мястото след дефекация на животното;

2. не допуска контакт на болно, опасно или отровно животно компаньон с други животни и хора;

3. при пътуване със средствата на обществения транспорт едрите и средните породи кучета се водят на къс повод и с намордник, а дребните породи кучета и другите видове животни компаньони - в транспортни клетки или други приспособления, обезопасени срещу възможността животното компаньон да избяга или да се нарани.

Чл. 9. Всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, носи отговорност за вредите, причинени от личната си неспособност да взема навременни и достатъчни мерки по чл. 8.

Чл. 10. Ако поради различни причини лицето, което отглежда или се грижи за животно компаньон не е способно да се грижи повече за него, е длъжно:

1. да му потърси нов дом и собственик;

2. да потърси съдействие от неправителствените природозащитни организации (НПО), или

3. да го предаде в приют.

Чл. 11. Забранява се:

1. настаняването и държането на животни компаньони в местообитание или среда, които поради теснота, неприспособеност към поносимите от вида климатични условия или поради непригодността на оборудването, съоръженията и разположението им могат да им причинят страдания, наранявания или да станат повод за злополуки;

2. обучението на животни компаньони чрез използването на методи, които ги принуждават да превишават физиологическите им възможности, нараняват ги или им причиняват ненужна болка или насърчават развитието на лоши навици;

3. изоставянето на животно компаньон, без да са изпълнени изискванията по чл. 10;

4. отглеждането, обучението и използването на животни компаньони в боеве с животни;

5. пускането на свобода на животни компаньони, родени и отгледани в плен;

6. воденето на животни компаньони на обществени места, изложби и състезания, ако не са ваксинирани срещу заразните заболявания в чл. 32 и обезпаразитени съгласно чл. 33.

Раздел III.
Условия за отглеждане на животни компаньони

Чл. 12. (1) При настаняване на животните-компаньони се спазват следните общи условия:

1. клетките, външните ограждения, аквариумите и терариумите, в които се настаняват животни компаньони, в зависимост от вида се обезопасяват срещу бягство;

2. разстоянието между решетките, дупките в мрежите и оразмеряването на други фиксирани материали са такива, че осигуряват удобство, не ги нараняват и предотвратяват заклещването на животните компаньони;

3. материалите, използвани за конструиране на клетките и огражденията за животни компаньони (решетки, мрежи), и начините им за съединяване се приспособяват към големината и силата на животното компаньон и способностите му за гризане и ровене;

4. мястото за живеене позволява лесно почистване и се поддържа чисто от фекалии през повечето време;

5. мястото за живеене е достатъчно голямо, за да позволява свободно движение и физическа активност в съответствие със специфичните нужди на всяко животно компаньон;

6. електрическите прибори в мястото за живеене се обезопасяват или разполагат извън обсега на животното компаньон; прозорците се обезопасяват при необходимост, така че животното компаньон да не се наранява;

7. в обсега на животното компаньон не се поставят или държат предмети и субстанции, които могат да го наранят или да предизвикат отравяне.

(2) На животните компаньони се осигурява:

1. в зависимост от вида им постеля - суха, абсорбираща, несъбираща прах, нетоксична, несъдържаща инфекциозни агенти или вредители и незастрашаваща по друг начин тяхното здраве;

2. редовна смяна на постелята с цел предотвратяване превръщането й в източник на инфекции и размножаване на паразити;

3. приспособления, които им позволяват да се катерят, ровят, почиват, крият, къпят, плуват или гмуркат в съответствие със специфичните изисквания на вида животно компаньон, като се осигуряват условия то да има поведение, каквото би имало в естествената си среда;

4. хранилки и поилки, конструирани, оразмерени и поставени по начин, който позволява на животното компаньон лесен и естествен прием на храна и вода.

(3) Когато се поставят заедно различни видове и индивиди животни компаньони, се взема под внимание всякакво групово поведение, което могат да проявят, така че да се избегне агресия и стрес.

(4) Не се разрешава:

1. отглеждането на животни компаньони в пространство без:

а) прозорци;

б) достатъчна вентилация, или

в) контакт с хора;

2. държането на животни компаньони при условия на постоянна тъмнина и без подходящ период на почивка от изкуствено осветление.

Чл. 13. При настаняване на кучета, котки и порове се осигуряват:

1. пространства за спане с достатъчна защита от дъжд, вятър, пряка слънчева светлина, прекалено ниски или високи температури, течение и от други хищни животни;

2. достатъчно пространство за движение, необходимата вентилация и обезопасяване от вредни газове и изпарения;

3. лесно и редовно почистване;

4. съдове за храна и вода, направени от неподатлив на сдъвкване материал и поставени така, че да не могат да се преобърнат или замърсят с фекалии или урина;

5. предпазване от контакт с токсични препарати.

Чл. 14. (1) При отглеждане на кучета на открито задължително се осигурява колиба, която се оразмерява така, че кучето да може да се движи изправено вътре в нея без затруднения и да ляга в цялата си дължина.

(2) Ако движението на кучето е ограничено от клетка или ограден вътрешен двор, ограденото пространство е не по-малко от:

1. за кучета с височина до 50 сm - 6 m;

2. за кучета с височина над 50 сm - 9 m;.

(3) И в двата случая по ал. 1 късата страна на ограденото пространство не може да е по-малка от две дължини на кучето, или 2 m.

(4) Настаняването на няколко кучета в общо заградено пространство е възможно само ако те са съвместими, без риск от сбиване или нежелано чифтосване и е осигурен достатъчен подслон за всички и отделни съдове за храна и вода за всяко куче.

(5) За всяко друго допълнително куче, държано в същото оградено пространство, се осигурява допълнително подова повърхност съгласно изискванията по ал. 1, 2 и 3.

(6) Височината на ограждението се оразмерява така, че изправеното куче да не достига горното ограничение с предните си лапи или да не е по-малка от:

1. за кучета с височина до 50 сm - 1,6 m;

2. за кучета с височина над 50 сm - 2,0 m.

(7) За настаняване на кучета се избира място, което осигурява подслон от студено, дъждовно и ветровито време и сянка през горещите летни дни.

(8) Кучешките колиби се изграждат от солидни материали, които изолират от студ и влага.

(9) Подът на загражденията трябва да е добре отводнен и не трябва да има дупки, които могат да наранят крайниците на кучето.

Чл. 15. Когато кучето се отглежда предимно вързано, се осигурява:

1. връзване с верига или въже с дължина най-малко 5 m, което дава възможност за свободно движение;

2. връзване, което не създава опасност от нараняване на кучето и максимално е предотвратена опасността от заплитане;

3. въжето или веригата трябва да е поставено/а така, че да не задушава кучето и да му позволява да се храни, да пие вода и да се подслонява;

4. ежедневна разходка.

Чл. 16. При отглеждане на котки се осигурява:

1. подходящо (тихо и уютно) място за спане;

2. зона за хранене и приемане на вода с необходимите за това съдове;

3. най-малко един съд с котешка тоалетна, поставена възможно най-далеч от храната и водата;

4. при заедно отглеждани две или повече котки се прилагат изискванията на чл. 14, ал. 4 и освен тях за всяка котка се осигурява отделна тоалетна;

5. място за точене на ноктите;

6. място за криене.

Чл. 17. (1) Поровете могат да бъдат настанени свободно в дома на собственика, в клетка в дома на собственика или в заграждение на открито, оградено от всички страни, като се спазват следните условия:

1. при отглеждане по двойки или на групи те да са от един пол или да са кастрирани, освен ако не се отглеждат с развъдна цел;

2. да се отглеждат далече от други дребни животни, като зайци, плъхове, мишки и морски свинчета, дребни котки и кучета, които могат да нападнат;

3. осигурен е съд с котешка тоалетна.

(2) Когато поровете се отглеждат в клетка:

1. минималните размери на клетка за два пора е с дължина 130 cm, широчина 90 cm и височина 90 cm;

2. за всеки пор, включен допълнително, се изискват още 40 cm; площ на пода;

3. всеки пор се пуска извън клетката най-малко за един час дневно.

(3) Когато поровете се отглеждат в заграждение на открито:

1. минималните размери за заграждение на открито са два метра дължина, един метър широчина и един метър височина;

2. за да се предотврати измъкването им от заграждението чрез изравяне на пролука под оградата, подът се изготвя от солиден материал или оградата се вкопава в земята на дълбочина 60 cm;

3. горната част се покрива;

4. пространството за спане не заема повече от една трета от общото пространство на заграждението и е повдигнато над земята.

(4) Пространството, където са настанени поровете, се поддържа чисто и сухо и се осигурява защита от атмосферните условия.

(5) При отглеждане на порове в условията на много високи и много ниски температури се осигурява обилна чиста и суха постеля.

(6) За настаняване на порове се избира пространство, което не е изложено на директна слънчева светлина, за да се избегне опасност от прегряване. Ако има вероятност температурата да превиши 30°С, се вземат мерки за охлаждане.

Чл. 18. При отглеждането на кучета, котки и порове с тяхното потомство трябва да се осигуряват:

1. покрито с чиста и суха постеля в обилно количество пространство за майката и малките, което позволява свободно движение на майката, без да нарани малките;

2. на новородените животни до 3- седмична възраст температура на околната среда min 22°С.

Раздел IV.
Осигуряване на храна и вода на животните компаньони

Чл. 19. При осигуряването на храна и вода на животните компаньони се спазват следните общи изисквания:

1. животните компаньони се хранят така, че да поддържат телесното си тегло независимо от физическата си активност в нормалните физиологически граници съобразно техния вид, порода, възраст и физиологично състояние;

2. храната, която се дава, е достатъчно количество и подходящо балансирана по отношение на хранителните вещества, отговаря на физиологичните нужди на животните компаньони и ги поддържа в добро здравословно състояние, като осигурява:

а) нормален растеж на подрастващите животни;

б) нормално тегло на зрелите индивиди;

в) нормално снабдяване с хранителни вещества при бременност и кърмене както на майката, така и на нейните приплоди;

3. в момента на хранене храната е с подходяща средна температура - нито гореща, нито студена;

4. на болните животни храната трябва се подава по предписание на ветеринарен лекар;

5. осигурен е постоянен и лесен достъп до прясна, чиста вода, която при преобладаване на сухите храни в дажбата им е в по-голямо количество;

6. съдовете за вода се почистват редовно и са такива, че да не се позволява обръщане и разливане.

Чл. 20. На котките и кучетата се осигурява достъп до храна през определени интервали, съобразени с физиологическите им нужди през различните етапи от живота им съгласно приложение № 1.

Чл. 21. Количеството на храната за кучета съобразно с физиологическите им нужди се определя съгласно приложение № 2.

Чл. 22. Критерии за пълноценността на храненето е телесното състояние, което при кучета се оценява съгласно приложение № 3.

Чл. 23. (1) Малките кученца, котенца и порове се приучват към храна, различна от майчиното мляко, постепенно: от 3-седмична възраст за кученца и котенца и 4 - 5- седмична възраст за порчета.

(2) При голям брой на новородените кученца, котенца и порове се оказва съдействие на майката при тяхното изхранване преди настъпване на възрастта, посочена в ал. 1.

Чл. 24. (1) Котките не се хранят с търговски марки храни, предназначени за кучета, поради необходимостта от по-голямо количество протеини и чувствителността им към липса на определени аминокиселини в храната - таурин.

(2) Не се допускат внезапни промени в диетата на котките. Промените в храненето на котките се извършват постепенно.

(3) На котките (особено на дългокосместите породи) се осигурява специален вид ливадна трева (Dactylis glomerata), която подпомага тяхното храносмилане и им помага да се освободят от космените топки, натрупвани в стомаха им, при почистване на козината си.

Чл. 25. (1) На поровете се осигурява храна с високо съдържание на протеини от животински произход и мазнини и ниско съдържание на въглехидрати.

(2) На разположение на поровете се осигурява непрекъснато суха храна от животински произход, тъй като храносмилателната им система изисква достъп до храна почти постоянно.

(3) През последната част на бременността и по време на кърменето при поровете на майката се осигурява високопротеинова храна за предотвратяване на проявата на канибализъм спрямо малките порчета.

Чл. 26. Не се допуска:

1. недохранването и прехранването на животните компаньони;

2. храната и водата за пиене да съдържат вредни вещества и примеси - отровни вещества, предмети и вещества, които могат да причинят запушване или нараняване на храносмилателния тракт на животното компаньон;

3. достъп на месоядни животни компаньони до трупове на умрели животни поради опасност от отравяне и разпространение на заболявания;

4. даването за храна на термично необработено месо, глави и вътрешни органи от селскостопански животни на кучета и котки поради опасност от разпространението на паразитни заболявания;

5. усилено физическо натоварване на кучетата с дълбок гръден кош и уголемен корем най-малко до един час след обилно нахранване, поради опасност от подуване и торзио (усукване) на стомаха.

Раздел V.
Размножаване на животни компаньони

Чл. 27. Забранява се:

1. размножаването на животни компаньони, чиито анатомични, физиологични и генетични характеристики или особености в поведението може да се окажат вредни за здравето и живота на женското животно, използвано за размножаване, или на неговото поколение;

2. използването на животни за размножаване, преди да са достигнали необходимото телесно развитие след настъпване на половата зрялост;

3. заплождането на животни, които не са в подходящо телесно състояние.

Чл. 28. Собствениците на животни компаньони - бозайници, които ги използват за размножаване, са длъжни:

1. няколко дни преди датата на очакваното раждане на женската да се предостави място за раждане - топло, удобно, чисто и лесно за почистване, като същевременно е отделено от посещаване или внимание на други животни;

2. след раждането на женската да й бъде осигурен свободен и непрекъснат достъп до нейните малки до отбиването им;

3. да осигурят оптимални условия за растежа и развитието на приплодите в зависимост от техния вид и порода;

4. да осигурят на отгледаните новородени животни компаньони дом и собственици след навършване на видово-специфичната възраст за отделяне от родителите;

5. да се потърси съдействие от неправителствена организация за защита на животните (НПО) за намиране на дом или да предаде в приют новоотгледаните животни компаньони, на които не са осигурени дом и собственик;

6. при намирането на собственик или предаването на животни компаньони, за които е известно, че носят дефекти, предаващи се по наследство, както и такива, за които съществува риск да развият такива дефекти, новите собственици или тези, на които се предава животното компаньон, да бъдат напълно информирани за това, както и за отговорността, която поемат за недопускане на ненужно страдание и за извършване на кастрация на съответните животни компаньони.

Раздел VI.
Грижи за здравето на животните компаньони

Чл. 29. Всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да го предпазва от заболявания, дисстрес и нараняване.

Чл. 30. Всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен незабавно да му осигури ветеринарномедицинска помощ, когато забележи отклонения от нормалното поведение и тревожни признаци за нарушено здраве и при всички случаи при наличие на следните признаци:

1. изтечения от носа;

2. възпалени очи и изтечения от очите;

3. кихане и кашляне;

4. отклонения от нормалното дишане;

5. загуба или увеличаване на апетит и жажда;

6. повръщане;

7. обилна диария, особено когато има примеси от кръв;

8. загуба на тегло;

9. опадане на козина и нарушения на оперението;

10. явна болка;

11. подутина (увеличение) на част от тялото;

12. куцота или необичайна походка;

13. неспособност да се изправя, да ходи, да уринира и дефекира;

14. залитане и/или припадъци;

15. депресия или летаргия;

16. тръскане на главата и чесане на ушите;

17. прекомерно чесане;

18. ненормално движение на главата и очите.

Чл. 31. Извън случаите на незначителни рани, задължително е почистването и поддържането на чистотата на открити рани, както и незабавното консултиране с ветеринарен лекар, особено в случаите на трайно (в продължение на повече от няколко минути) или силно кървящи рани.

Чл. 32. (1) Кучетата, котките и поровете се ваксинират срещу бяс.

(2) Животните компаньони, които имат контакт с други животни или имат достъп до обществени места и участват в изложби и състезания, се ваксинират и срещу следните заболявания:

1. кучета - парвовироза, гана, хепатит, лептоспироза, параинфлуенца;

2. котки - вирусен ринотрахеит, котешки калицивирус и панлевкопения;

3. порове - гана;

4. зайци - хеморагична болест по зайците.

(3) Ваксинацията се извършва от практикуващ ветеринарен лекар (или от лице под неговия контрол), който определя подходящата схема и ваксина за съответния животински вид, възраст и физиологично състояние.

Чл. 33. (1) Животните компаньони се обезпаразитяват срещу ендопаразити (вътрешни паразити) и ектопаразити (външни паразити).

(2) Кучетата и котките се обезпаразитяват и профилактично срещу ендопаразити (вътрешни паразити).

(3) Фекалиите след всяко обезпаразитяване (профилактично и лечебно) се събират и обезвреждат.

(4) Обезпаразитяването се извършва след консултация с ветеринарен лекар, който определя подходящата схема и противопаразитно средство за съответния животински вид, порода, възраст и физиологично състояние.

Чл. 34. Всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен:

1. да поддържа козината на животните-компаньони чрез:

а) редовно ресане (при дългокосместите породи животни компаньони ежедневно), за да се предотврати образуването на сплъстявания в козината; и

б) подстригване, когато е необходимо, за да се предотврати козината да затруднява храненето, зрението или движението;

2. да не допуска прекомерно израстване на ноктите, както и на зъбите при гризачи и зайци.

Чл. 35. Всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да му осигурява възможност да се движи достатъчно, за да може да поддържа нормален мускулен тонус, маса, размери и кондиция за възрастта си.

Раздел VII.
Обучение на животните компаньони

Чл. 36. Обучението на животното компаньон започва от ранна възраст и включва в себе си добра социализация към хора и животни.

Чл. 37. Обучение се извършва с цел контрол върху поведението на животното компаньон, коригиране на нередно поведение и антисоциални навици, изграждане на определени хигиенни навици или други умения, които собственикът иска да изгради или затвърди у него.

Чл. 38. Всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен възможно най-рано да потърси съвет и помощ от ветеринарен лекар или специалист по поведение на животни, при неспособност или некомпетентност да се справи сам с коригиране на нередно поведение и антисоциални навици, демонстрирани от животното компаньон.

Чл. 39. По време на обучението на животни компаньони се спазват изискванията за хуманно отношение към животните.

Чл. 40. Забранява се обучението на животни компаньони с помощта на средствата по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на животните и действия по чл. 151, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 41. При всички техники за обучение акцентът се поставя върху наградата и положителното затвърждаване на наученото, като се използват последователност и постоянен тон на гласа и на визуалните сигнали.

Чл. 42. Нашийникът трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да приляга удобно, без да намачква или протрива кожата или да пречи на дишането;

2. да се проверява редовно за нежелани ефекти по т. 1, като особено внимание се отделя на младите, растящите животни и ако е необходимо, се отпуска;

3. степента на стегнатост да позволява удобното приплъзване на три пръста под и около вътрешната страна на нашийника.

Чл. 43. При използването на намордник за кучета осигурява:

1. период на свикване с намордника, през който кучето е под пряк надзор на този, който го отглежда или се грижи за него;

2. да прилепва точно върху носа и устата на кучето, като по този начин не му позволява да хапе или дъвче (яде);

3. да прилепва удобно, без да жули кожата или да затруднява дишането;

4. да не се оставя намордникът върху кучето, когато то е без пряк надзор.

Раздел VIII.
Транспортиране на животните компаньони

Чл. 44. При транспортирането на животните компаньони се осигуряват условия на настаняване, гарантиращи удобство и сигурност и предотвратяване на свободното излизане от превозното средство.

Чл. 45. Транспортните клетки и други приспособления за настаняване на животни компаньони по време на транспорт отговарят на следните условия:

1. да са достатъчно здрави, за да издържат масата на животното компаньон;

2. да са направени така, че да доставят необходимото проветряване и светлина;

3. да са с достатъчна големина, така че животните компаньони да могат да стават, да се въртят, да лягат удобно, но не толкова големи, че да създават опасност от плъзгане, нараняване или удряне в стените по време на движението;

4. да са здраво закрепени към превозното средство по начин и на място, осигуряващо добрата им вентилация и отсъствие на изгорели газове и пътен прах.

Чл. 46. Когато периодът на транспортиране е дълъг, на животните компаньони се осигурява достъп до храна и вода или от време на време им се осигурява такъв достъп.

Чл. 47. Животните компаньони не се оставят в затворени превозни средства през летния сезон без вентилация и на директна слънчева светлина поради опасност от прегряване и топлинен удар.

Раздел IX.
Специфични условия за отглеждане на животни компаньони, различни от месоядни животни

Чл. 48. При отглеждането на зайци и гризачи, кафезни птици, змии и гущери, костенурки, земноводни и риби се спазват най-малко изискванията, посочени в наредба, издадена на основание чл. 176, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Раздел X.
Контрол

Чл. 49. При констатирани нарушения на изискванията по тази наредба административните наказания и административните мерки по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните се налагат от съответните контролни органи.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на настоящата наредба:

1. "Агресивно поведение" е поведение, което се изразява в нападение или намерение за нападение срещу друг представител от същия или от друг животински вид или срещу човек.

2. "Антисоциални навици" са навици, чието развитие при животните компаньони предизвиква неприятности или раздразнение у техните собственици и/или околните.

3. "Гризачи" са животни от видовете, принадлежащи към сем. Rodentia, традиционно отглеждани като животни компаньони.

4. "Депресия" е състояние, което най-общо се проявява с угнетеност, сънливост, загуба на апетит и нежелание за движение.

5. "Дисстрес" е състояние вследствие неспособност или невъзможност за приспособяване към действието на дразнители.

6. "Еструс" е разгоненост - състояние на полова възбуда, която настъпва периодично при женски млекопитаещи животни.

7. "Земноводни" са животни от видовете, принадлежащи към клас Amphibia, традиционно отглеждани като животни компаньони.

8. "Кафезни птици" са видове птици, с изключение на хищните, традиционно държани в клетка като животни компаньони.

9. "Летаргия" е състояние на дълбок и продължителен сън или на безчувственост, която го наподобява.

10. "Нередно поведение" е поведение, което се изразява в прояви от страна на животните-компаньони, причиняващи вреда, и също така включва устойчиво продължително лаене, мяукане, агресивност, гонене на леки коли или камиони и др.

11. "Пор" е култивираният вариант на европейския пор Mustela putorius furo.

12. "Постеля" е материал (като дървесни стърготини, торф, слама и др.), който покрива пода на местата за живеене, изпълнява хигиенна функция и създава комфорт на животните. Същият предоставя възможност на животните да се заравят и крият.

13. "Примати" (Primates) са разред плацентни бозайници, обединяващ всички животински видове, родствени на лемурите, маймуните и човекоподобните маймуни.

Заключителни разпоредби

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 19 от Закона за защита на животните.

Приложение № 1 към чл. 20

Табл. 1
Честота на хранене при кучета и котки, съобразно възрастта и физиологичното състояние
 

Възраст и физиологично състояние Честота на хранене
До 4-седмична възраст 4 пъти на ден
От 4-седмична възраст до 4-тия месец 3 пъти на ден
От 4-тия месец до 7-месечна възраст 2 пъти на ден
Индивиди в зряла възраст и възрастни кучета и котки поне 1 път на ден
Индивиди в зряла възраст по време на бременност и лактация 3 до 4 пъти на ден

 

Приложение № 2 към чл. 21

Табл. 2.1
Приблизителна дневна нужда от храна за поддържане на възрастни кучета, при условие че предложената храна е доброкачествена
 

Тегло, кг Килокалории Консервирана храна Консервирана храна и кучешки бисквити Постно месо (без тлъстина) и кучешки бисквити
4 - 7 <500 400 г (= 480 ккал) 250 г + 50 г (300 + 185 = 485 ккал) 225 г + 50 г (292 + 185 = 477 ккал)
7 - 9 <600 500 г (= 600 ккал) 300 г + 60 г (360 + 222 = 582 ккал) 250 г + 70 г (325 + 277 = 602 ккал)
9 - 11 <750 600 г (=720 ккал) 350 г + 75 г (420 + 277 = 697 ккал) 350 г + 75 г (455 + 277 = 732 ккал)
11 - 16 800 - 1000 700 г (=840 ккал) 400 г + 100 г (480 + 370 = 850 ккал) 400 г + 100 г (520 + 370 = 890 ккал)
16 - 20 1200 900 г (=1080 ккал) 500 г + 125 г (600 + 462 = 1062 ккал) 500 г + 125 г (650 + 462 = 1112 ккал)
20 - 25 1350 1 кг (=1200 ккал) 600 г + 150 г (720 + 555 = 1275 ккал) 600 г + 150 г (780 + 555 = 1335 ккал)
25 - 30 1600 1200 г (=1440 ккал) 700 г + 175 г (840 + 647 = 1487 ккал) 700 г + 175 г (910 + 647 = 1557 ккал)
30 - 32 1800 1500 г (=1800 ккал) 800 г + 200 г (960 + 740 = 1700 ккал) 800 г + 200 г (1040 + 740 = 1780 ккал)
32 - 39 2000 1750 г (=2100 ккал) 900 г + 225 г (1080 + 832 = 1912 ккал) 900 г + 225 г (1170 + 832 = 2002 ккал)

 Табл. 2.2    
Тегло, кг Кучешки ролца Кучешки бисквити с пълноценна диета
4 - 7 300 г (=450 ккал) 135 г (=500 ккал)
7 - 9 400 г (=600 ккал) 160 г (=576 ккал)
9 - 11 500 г (=750 ккал) 200 г (=720 ккал)
11 - 16 600 г (=900 ккал) 243 г (=900 ккал)
16 - 20 750 г (=1125 ккал) 324 г (=1200 ккал)
20 - 25 900 г (=1350 ккал) 432 г (=1350 ккал)
25 - 30 1 кг (=1500 ккал) 452 г (=1600 ккал)
30 - 32 1,2 кг (=1800 ккал) 486 г (=1800 ккал)
32 - 39 1,3 кг (=1950 ккал) 540 г (=2000 ккал)

Забележка. Таблици 2 и 3 показват количеството от различните видове храна, която трябва да бъде давана ежедневно, за да се посрещнат нуждите от храна за поддържане на телесното тегло и състоянието на кучето в нормалните му физиологически граници, като се приема, че осигурената храна е с добро качество.

Представените диаграми служат само като упътване. Кучетата със сходна големина и вид, които се отглеждат при еднакви условия, може да имат различни изисквания по отношение на енергийността на храната до 50 %.

При студени метеорологични условия може да бъде необходимо дажбата за поддържане да се увеличи до два пъти, за да се осигури нужната допълнителна енергия.

Табл. 2.3
Количество храна, в зависимост от физиологичното състояние и възрастта на кучето

Кучета, движещи се активно 
Леко натоварване 1,5 х поддържане (П)
Средно натоварване 2,0 х П
Тежко натоварване 2,5 до 3 х П
Кучки 
Късна бременност 2,5 х П
Ранна лактация 3,0 х П
Кученца 
6 - 9 седмици 1,5 до 3,0 х П
от 9 седмици нагоре намаляване до нивото за
  възрастни

Забележка.

П - количеството на храната, давана ежедневно на кучето, необходима за поддържане на телесното тегло и състоянието му в нормалните му физиологически граници.

 

Приложение № 3 към чл. 22

Табл. 3
Оценка на телесното състояние като критерии за пълноценността на храненето
 

Оценка Описание Коментар за оценката
0 Измършавяло (кахектично), обикновено козината е без блясък  неприемлива
1 Очертанията на всички ребра лесно се напипват или (при късокосмести кучета) се виждат, обикновено козината е без блясък  нежелателна
2 Очертанията на последните две ребра могат лесно се напипват или (при късокосмести кучета) се виждат идеална за кучетата, които се движат активно и породите с по-сухо телосложение
3 Всички ребра или всички освен последните две са покрити с тънък слой подкожна мазнина идеална за повечето кучета
4 Ребрата са покрити от слой подкожна мазнина, очертанията не се напипват лесно  -
5 Затлъстяване, ребрата не могат да бъдат напипани без значителен натиск  нежелателна

 

Well along everyone know of that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In distinct on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

НАРЕДБА № 42 ОТ 12 ДЕКЕМВРИ 2008 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ВЕТЕРИНАРНИТЕ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ И ВИДЪТ И ОБЕМЪТ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ, КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ ИЗВЪРШВА В ТЯХ

В сила от 06.01.2009 г. Издадена от Министерството на земеделието и храните
Обн. ДВ. бр.1 от 6 Януари 2009г.

Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. изискванията към ветеринарните лечебни заведения, в които се осъществява ветеринарномедицинската дейност:

а) ветеринарна клиника (лечебница);

б) ветеринарна амбулатория (кабинет);

в) ветеринарна лаборатория;

2. видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва във ветеринарните лечебни заведения.

Чл. 2. (1) Ветеринарните лечебни заведения се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), ако отговарят на изискванията на тази наредба.

(2) Ветеринарните лекари могат да упражняват ветеринарномедицинска практика в обектите по чл. 1, т. 1 след регистрация по реда на ЗВД.

(3) Продължителността на професионалния опит на ветеринарните лекари се доказва с официални документи за:

1. трудов стаж по специалността;

2. осигурителен стаж за самоосигуряващите се ветеринарни лекари;

3. извършване на ветеринарномедицинска дейност в чужбина.

(4) Професионалният опит по ал. 3, т. 2 се доказва с осигурителна книжка и удостоверение от директора на РВМС.

(5) Професионалният опит по ал. 3, т. 3 се доказва с официален документ, издаден от компетентния орган на съответната държава.

Раздел II.
Общи изисквания към ветеринарна клиника (лечебница) и ветеринарна амбулатория (кабинет)

Чл. 3. (1) Ветеринарната клиника (лечебница) и ветеринарната амбулатория (кабинет) отговарят на следните общи изисквания:

1. разполагат с помещение за извършване на прегледи и манипулации (манипулационна), съобразено с изискванията за хуманно отношение към животните и правилата за здравословни и безопасни условия на труд, осигурено с постоянен източник на топла и студена вода;

2. в помещенията им има отопление, осветление и вентилация съобразно предназначението;

3. разполагат със санитарен възел, който е леснодостъпен за ползване;

4. оборудването, подовите настилки и стените с височина 1,80 м им позволяват влажно почистване и дезинфекция;

5. разполагат с медицинско оборудване, съобразено с вида и обема на извършваната дейност;

6. разполагат със средства и оборудване за стерилизация на инструментариум и консумативи;

7. при съхранение и работа със силнодействащи и токсични ветеринарномедицински продукти (ВМП), както и такива, които съдържат наркотични и психотропни субстанции, са обезопасени с метална врата или врата с метална решетка (ролетка), прозорци с метална решетка (ролетка) и/или сигнално-охранителна техника (СОТ);

8. разполагат с хладилник, осигуряващ съхранение на ВМП при температура съгласно условията на производителите;

9. разполагат с контейнер за отпадъци, отговарящ на нормативните изисквания.

(2) Изискванията по ал. 1, т. 1 и 4 не се отнасят за кабинети от IV категория.

(3) Помещението за извършване на прегледи и манипулации (манипулационна) разполага със:

1. маса за прегледи и манипулации;

2. медицински шкаф за съхранение на ВМП;

3. стерилни консумативи;

4. стойка за венозни инфузии;

5. инструментална маса;

6. стетоскоп и термометър;

7. отоскоп;

8. негативоскоп;

9. общ хирургичен набор.

Раздел III.
Специфични изисквания към ветеринарните амбулатории (кабинети)

Чл. 4. (1) Ветеринарните амбулатории (кабинети) са четири категории съобразно определени изисквания:

1. IV категория са ветеринарните кабинети, които отговарят само на общите изисквания по чл. 3, ал. 1, с изключение на т. 1 и 4;

2. III категория са амбулаториите (кабинети), които отговарят на всички общи изисквания по чл. 3, ал. 1 и 3;

3. II категория са амбулаториите (кабинети), които отговарят на общите изисквания по чл. 3, ал. 1 и 3 и разполагат с обособен (чрез твърда плътна, непрозрачна и стигаща до тавана преграда) операционен сектор в манипулационната, който отговаря на изискванията на ал. 2;

4. I категория са амбулаториите (кабинети), които отговарят на общите изисквания по чл. 3, ал. 1 и 3 и разполагат с отделно помещение за операции, което отговаря на изискванията на ал. 3.

(2) Обособеният операционен сектор в манипулационната на II категория амбулатории разполага минимум със:

1. хирургическа маса;

2. стойка за инфузии;

3. инструментална маса;

4. общ хирургичен набор;

5. операционно (насочено) осветление;

6. барабани за стерилни консумативи.

(3) Отделното помещение за операции в I категория амбулатории отговаря на изискванията по ал. 2 и разполага със:

1. ЕКГ монитор;

2. източник на кислород под налягане;

3. източник на кислород - АМБУ;

4. набор за интубация;

5. хирургически набор за коремна хирургия и ортопедия;

6. барабани за стерилни консумативи;

7. бактерицидна лампа.

Чл. 5. (1) Ветеринарната клиника (лечебница) освен изискванията по чл. 3, ал. 1 и 3 разполага и със:

1. обособена чакалня и регистратура;

2. отделно помещение за операции (операционна);

3. апаратура и оборудване за лабораторни параклинични изследвания;

4. рентген и/или друга апаратура за образна диагностика;

5. стая за персонала;

6. подвижни клетки - най-малко две, за неколкочасово следоперативно наблюдение на пациента;

7. условия за отделяне на различните животни с цел избягване на възможност за взаимно нараняване и дразнене;

8. обособен сектор с апаратура за физиотерапия и/или ехография;

9. източници на топла и студена вода в манипулационната и в операционната;

10. ЕКГ апарат.

(2) Операционната разполага минимум със:

1. операционна маса;

2. инструментална маса;

3. хирургични набори (общ, коремен, ортопедичен , гръден и др.);

4. апарат за инхалационна анестезия;

5. инфузионна помпа;

6. ЕКГ монитор;

7. операционно осветление;

8. бактерицидна лампа;

9. вакуумпомпа;

10. набор за интубация - ларингоскоп, интубационни тръби;

11. барабани за стерилни консумативи;

12. апарат за изкуствена белодробна вентилация;

13. медицински шкаф - за стерилни еднократни хирургични средства;

14. електрокоагулатор.

(3) Ветеринарната клиника може да бъде регистрирана със или без стационар, като за регистрация със стационар е необходимо:

1. помещенията за отделните видове животни да са отделени така, че да не се допуска контакт между тях;

2. помещенията за настаняване на животните да са съобразени с физиологичните и поведенческите нужди на съответния вид животни съгласно нормативните изисквания за хуманно отношение към животните;

3. да разполагат с отделни места за съхранение на храните на отделните видове животни.

Раздел IV.
Вид и обем на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва във ветеринарна амбулатория и ветеринарна клиника

Чл. 6. (1) Във ветеринарна амбулатория (кабинет) от IV категория могат да се регистрират ветеринарни лекари само за изпълнение на държавната профилактична програма и за лечение на животни в животновъдните обекти. В кабинета не се приемат за преглед животни.

(2) Във ветеринарна амбулатория (кабинет) от III категория се извършват прегледи, диагностика, лечебна и профилактична дейност за съответния вид животни с изключение на хирургични интервенции.

(3) Във ветеринарна амбулатория (кабинет) от II категория могат да се извършват освен посочените в ал. 2 дейности и следните хирургични манипулации и операции - инцизии, обработка на рани, козметични операции, отстраняване на кожни образувания, тумори на млечната жлеза, кастрация на мъжки и женски животни, ампутация на крайници, шиниране, стоматологични процедури и физиотерапия.

(4) Във ветеринарна амбулатория (кабинет) от I категория може да се извършват всички видове операции с изключение на череп, гръден кош и гръбначен стълб.

(5) Във ветеринарната амбулатория от всяка категория може да се извършва образна диагностика (ехография) и/или физиотерапия, ако има ехографски апарат и/или апарат за физиотерапия.

(6) Ветеринарните амбулатории в специализираните ветеринарни участъци отговарят на изискванията по ал. 3 с изключение на ветеринарните амбулатории в птицевъдните обекти, които отговарят на изискванията по ал. 2.

Чл. 7. (1) Във ветеринарните клиники се извършват прегледи, диагностика, лечебна, профилактична дейност и хирургични операции за съответния вид животни.

(2) В една ветеринарна клиника трябва да упражняват ветеринарномедицинска практика не по-малко от двама ветеринарни лекари.

Чл. 8. (1) Обемът на дейността на ветеринарните клиники и амбулатории се определя от вида на обслужваните от тях животни и може да бъде:

1. за продуктивни животни - дребни и едри преживни, свине, птици и др.;

2. за непродуктивни животни - домашни любимци, спортни коне, ловни кучета и декоративни животни.

(2) Обемът на дейността по ал. 1 може да бъде за един, няколко или всички видове животни.

(3) Лечение на продуктивни животни и коне може да се извършва и извън лечебните заведения в животновъдните обекти.

Чл. 9. (1) Във ветеринарните клиники и ветеринарните амбулатории се водят и съхраняват следните документи:

1. удостоверение за регистрация по чл. 30 ЗВД;

2. амбулаторен дневник по образец, утвърден от генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС);

3. дневник за ВМП - име и адрес на доставчика, име на ВМП, дата на получаване и срок на годност;

4. дневник за извършените дезинфекции - вид на дезинфекционното средство, дата и час на извършване;

5. нормативни актове, които регламентират ветеринарномедицинската дейност;

6. писмена процедура за почистване, дезинфекция и обеззаразяване на помещенията;

7. писмена процедура за реда за контрол върху инфекциите;

8. писмени правила за работа с ветеринарните отпадъци в съответствие с изискванията на Закона за управление на отпадъците;

9. дневник, в който в началото и в края на работния ден се вписват температурните стойности на хладилника, в който се съхраняват ВМП.

(2) Документацията по ал. 1, т. 2 и 3 се съхранява за срок една година от датата на последното вписано обстоятелство.

(3) Ветеринарните лекари, с които е сключен договор за изпълнение на държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните, водят и документация по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.

(4) В амбулаторния дневник по ал. 1, т. 2 се вписват:

1. всяко прегледано и/или лекувано животно;

2. всички извършени посещения извън амбулаторията или клиниката.

(5) Във ветеринарните клиники и амбулатории освен дневникът по ал. 1, т. 2 може да се води дневник и на електронен носител, в който да се вписват допълнителни данни, съобразени с изискванията на Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България.

(6) Ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика, представят при поискване водената от тях документация на контролните органи от НВМС.

Чл. 10. В едно помещение за прегледи и манипулации или една операционна не може да се обслужва повече от едно животно по едно и също време.

Чл. 11. Във ветеринарните клиники и амбулатории:

1. се обявяват работно време и ценоразпис на ветеринарномедицинските услуги, поставени на видно място;

2. се поставя табела, която указва възможността за получаване от лечебното заведение на спешно ветеринарномедицинско обслужване извън работното време (телефон за връзка и др.).

Чл. 12. (1) В удостоверението за регистрация на ветеринарното лечебно заведение се вписват:

1. органът, издал удостоверението, и датата на издаване;

2. видът на ветеринарното лечебно заведение (клиника или амбулатория);

3. категорията на кабинета;

4. обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва във ветеринарното лечебно заведение според видовете животни по чл. 8;

5. със стационар или без стационар - за клиниките;

6. със или без сектор за образна диагностика и/или физиотерапия;

7. адресът на ветеринарното лечебно заведение;

8. уникалният регистрационен номер на ветеринарното лечебно заведение.

(2) Към удостоверението за регистрация се прилагат като неразделна част списък на ветеринарните лекари, работещи във ветеринарното лечебно заведение, и уникалните им регистрационни номера.

(3) Промяна на обстоятелства по ал. 1 и 2 се извършва с допълнение към удостоверението за регистрация, в което се отразяват промените, издадено от директора на съответната РВМС.

(4) За издаване на допълнение към удостоверението за регистрация управителят на ветеринарното лечебно заведение подава заявление по образец, в което посочва вида на промените.

(5) Допълнението за промените се издава в 7-дневен срок от подаването на заявлението след становище на комисия, назначена със заповед на директора на РВМС, в която участва и представител на съответната областна колегия на БВС.

(6) За издаване на допълнение за промени в удостоверението за регистрация се събира такса, определена в тарифата по чл. 14, ал. 2 ЗВД.

Чл. 13. (1) Във ветеринарните клиники и амбулатории се назначават на работа ветеринарни лекари, ветеринарни техници и технически персонал, който да осигурява своевременно и в пълен обем съответните ветеринарномедицински услуги.

(2) Ветеринарен лекар може да бъде наеман да осъществява ветеринарномедицинска практика във ветеринарна клиника или амбулатория, при условие, че е регистриран по реда на ЗВД за работа в съответното ветеринарно лечебно заведение.

(3) Ветеринарните лекари, ветеринарните техници и техническият персонал се назначават на работа от управителя на ветеринарното лечебно заведение след упълномощаване от собственика.

(4) Задълженията и отговорностите на персонала се определят от управителя на ветеринарното лечебно заведение.

(5) Персоналът във ветеринарните лечебни заведения разполага и използва индивидуални предпазни средства при работа с кръв, телесни течности, заразни материали и др.

(6) Управителят на лечебното заведение утвърждава правила за действие в случаите на нараняване по време на работа и процедурите по чл. 9, ал. 1, т. 6, 7 и 8.

(7) Ветеринарните лекари във ветеринарните клиники и амбулатории информират собствениците на животните за възможните разходи за лечение, изследвания и процедури.

(8) Операции се извършват след подписване на информирано съгласие от собственика на животното, което се съхранява в лечебното заведение най-малко една година.

Чл. 14. (1) Ветеринарните лекари при осъществяване на ветеринарномедицинската практика използват апаратури, инструменти и консумативи, които съответстват на характера на дейността и потребностите в спешни случаи.

(2) Ветеринарните лекари при осъществяване на ветеринарномедицинската практика използват инструменти за еднократна употреба и/или инструменти след стерилизация.

(3) Инструментите се съхраняват по начин, който осигурява тяхната стерилност.

(4) Ветеринарните отпадъци се изхвърлят и унищожават при спазване изискванията на правилата по чл. 9, ал. 1, т. 8, като за целта се осигуряват непропускащи контейнери.

Чл. 15. (1) Ветеринарните лекари, регистрирани във ветеринарните клиники и амбулатории, осъществяват практика на територията на един ветеринарен участък.

(2) Изискването на ал. 1 не се отнася за лечение на домашни любимци, спортни коне, ловни кучета и декоративни животни след съгласуване с областната колегия на Българския ветеринарен съюз (БВС).

(3) Алинея 2 не се отнася за имунопрофилактична дейност.

(4) Съгласуването по ал. 2 се извършва от председателя на областната колегия на БВС в тридневен срок от поискването му и важи за целия период на дейност на съответното лечебно заведение. Председателят на областната колегия на БВС не може да откаже съгласуване.

Чл. 16. (1) Всеки регистриран ветеринарен лекар, практикуващ в един ветеринарен участък, разполага с лекарска чанта, необходима при домашни посещения и за оказване на неотложна медицинска помощ.

(2) Лекарската чанта съдържа задължително: стетоскоп, термометър, ръкавици, средства за стерилизация, лекарствени продукти за спешни случаи, различни размери спринцовки и игли и консумативи (превързочни материали и др.), ВМП и хладилна чанта за пренасяне на ВМП.

(3) Практикуващият ветеринарен лекар може да добавя в лекарската чанта и други инструменти и консумативи съобразно спецификата и вида на пациентите си.

(4) Домашни посещения за лечение на домашни любимци се разрешават само при невъзможност за транспортиране поради опасност за живота на животното.

Раздел V.
Изисквания към ветеринарните лаборатории и вид и обем на дейността, която може да се извършва в тях

Чл. 17. (1) Ветеринарните лаборатории извършват лабораторни изследвания с диагностична и/или профилактична цел.

(2) Ръководител на лаборатория може да бъде лице с квалификационна степен магистър по ветеринарна медицина и най-малко три години лабораторен стаж.

(3) Лабораторните специалисти имат образование и квалификация, съответстващи на видовете изследвания, извършвани от тях.

Чл. 18. (1) Лабораториите за ветеринарномедицински изследвания:

1. разполагат с квалифициран персонал, оборудване и материали съобразно вида на извършваните изследвания;

2. разположени са в електрифицирани и канализирани помещения, осигурени с постоянен източник на топла и студена вода;

3. разполагат със санитарен възел;

4. в помещенията има отопление, осветление и вентилация съобразно предназначението;

5. оборудването, подовите настилки, стените и таваните позволяват влажно почистване и дезинфекция;

6. разполагат със средства и апарати за стерилизация и хладилник или хладилна камера за съхранение на термолабилните материали.

(2) Ветеринарните лаборатории разполагат със самостоятелно обособени помещения, чиито размери, конструкция и разположение осигуряват разделяне на дейностите и изолиране на тестсистемите за отделните видове изследвания:

1. за приемане и обработване на материалите за изследване;

2. за съхранение на хранителни среди, химически материали и реактиви;

3. за подготовка на хранителни среди;

4. за лабораторни изследвания;

5. за съхраняване на биологични материали, съдържащи живи причинители на особено опасни инфекции;

6. за стерилизация (автоклав или инсинератор);

7. за миене и сушене на посуда.

Чл. 19. (1) Във ветеринарните лаборатории за всяка длъжност се разработват длъжностни характеристики и се утвърждават от ръководителя.

(2) Ръководителят на ветеринарната лаборатория утвърждава писмено:

1. методите за лабораторни изследвания;

2. инструкциите за работа с лабораторните уреди;

3. инструкциите за достъп до биологичните материали, съдържащи живи причинители на особено опасни инфекции, и работа с тях;

4. инструкциите за достъп до лабораторията в зависимост от степента на биориск и работа с живи причинители на особено опасни инфекции;

5. инструкцията за почистване и дезинфекция на помещенията и оборудването;

6. инструкцията за движение на диагностичните материали - приемане, идентификация, обработване, изследване и съхранение;

7. инструкцията за обезвреждане на пробите.

Чл. 20. (1) Във ветеринарните лаборатории се водят и съхраняват следните документи:

1. дневник за получените диагностични средства, химикали и реактиви, хранителни среди, клетъчни култури, референтни материали и други биологични продукти, съдържащ данни за: произход, дата на получаване и срок на годност;

2. лабораторен дневник, в който се вписват:

а) дата и входящ номер на получаване на пробата;

б) номер и дата на съпроводителния документ на пробата;

в) име, длъжност и адрес на изпращача;

г) вид и количество на пробата и годност за изследване;

д) вид и цел на лабораторното изследване;

е) резултат от изследването и номер на протокола от изследването;

ж) начин на обезвреждане на пробата;

3. протоколи от лабораторните изследвания, които да съдържат:

а) номер и датата на провеждане на изследването;

б) данни за пробата - идентификация, дата на вземане, метод на изследване;

в) данни за хранителните среди, реактиви, антигени, серуми, диагностикуми със съответните срокове на годност;

г) резултати от изследването;

д) заключение;

е) подпис на извършилия изследването и на ръководителя на лабораторията;

4. дневник за отразяване на резултатите от метрологичния контрол на лабораторните уреди;

5. дневник за ежедневно регистриране на температурата и влажността в лабораторията;

6. дневник за поддържаните в лабораторията референтни щамове и собствени изолати, в който да са отразени номерът или кодът на щама, видът, датата на получаване и броят пасажи;

7. дневник за извършени ежедневни почиствания и дезинфекции;

8. удостоверение за регистрация по чл. 30 ЗВД;

9. нормативни актове, които регламентират лабораторната практика.

(2) Документите по ал. 1 се представят при поискване от контролните органи на НВМС.

(3) Документите по ал. 1 се съхраняват за срок три години.

Чл. 21. При работа във ветеринарните лаборатории:

1. не се допускат външни лица в работните лабораторни помещения;

2. персоналът на лабораторията работи задължително с работно облекло, ръкавици и други предпазни средства за лична защита съобразно риска от заразяване;

3. при работа с инфекциозен или потенциално инфекциозен материал се работи само с автоматични пипети;

4. след приключване на работа всички епруветки и стъкленици, съдържащи инфекциозен материал, се надписват и съхраняват в хладилник, който се заключва и запечатва от ръководителя на лабораторията;

5. не се допуска излизането на персонала извън лабораторията със специалното работно облекло;

6. отпадъчните материали се обеззаразяват в дезинфекционен разтвор чрез автоклавиране или изгаряне;

7. не се допуска изхвърлянето на инфекциозен материал в канализацията или на сметищата за твърди отпадъци без предварително обеззаразяване;

8. унищожаването на отпадъчните материали се извършва в съответствие с изискванията на Закона за управление на отпадъците;

9. използваният инструментариум се дезинфекцира в дезинфекционен разтвор, след което се почиства и стерилизира в автоклав или сух стерилизатор;

10. след завършване на работа работните места и помещения се почистват и дезинфекцират.

Чл. 22. Ръководителят на ветеринарната лаборатория:

1. организира дейността на лабораторията в съответствие с изискванията на ЗВД;

2. изпраща за уточняване всяка проба с неясен или съмнителен резултат в съответната национална референтна лаборатория;

3. удостоверява с подписа си и печата на лабораторията достоверността на получените резултати от изследването;

4. уведомява незабавно НВМС за наличието на причинители на заразни болести и други болести с масов характер по животните, както и такива, които представляват опасност за здравето на хората.

Чл. 23. Ветеринарните лаборатории са длъжни:

1. да регистрират резултатите от лабораторните изследвания;

2. при диагностициране на заразно заболяване, подлежащо на задължително обявяване, да изпратят в централното управление на НВМС и съответната РВМС копие от съпроводителното писмо и протокола с резултатите от извършеното изследване;

3. да използват утвърдени в страната и/или международно признати методи;

4. да съхраняват изследваните проби в случаите по чл. 20, т. 4 по подходящ начин до изпращането им в съответната национална референтна лаборатория.

Чл. 24. При нарушение на изискванията към обектите, в които се упражнява ветеринарномедицинска практика, се прилага чл. 35, ал. 1, т. 2, чл. 44 и 412 ЗВД.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Автоклавиране" е стерилизация на различни материали в апарати (автоклав) чрез въздействие с водна пара и под налягане.

2. "Антиген" е вещество, способно да предизвика специфична имунобиологична реакция в организма, проявена в клетъчен или хуморален имунен отговор.

3. "Ветеринарен техник" е лице, което притежава диплома за завършено средно професионално ветеринарномедицинско образование.

4. "Информирано съгласие" е подписано от собственика на животното писмено уведомление за:

а) диагноза за състоянието на животното и прогноза за рисковете от лечението (операцията);

б) името на хирурга;

в) какви грижи трябва да се положат от собственика за животното след операцията.

5. "Клиничен стаж" е продължителността на упражняване на ветеринарномедицинска практика от ветеринарен лекар, регистриран по реда на ЗВД.

6. "Референтни щамове" са чиста култура микроорганизми от даден вид, изолирани от различни източници или от един източник в различно време, носещи специфичните особености на съответния микробен вид и определен фенотип.

7. "Серум" е течна съставка на кръвта, получена след отстраняване на формените елементи и фибриногена в процеса на кръвосъсирване.

8. "Специализиран ветеринарен участък" е животновъден обект със затворен технологичен цикъл за отглеждане на определен вид животни, в който са въведени мерки за биосигурност.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 59 от 2006 г. за изискванията за ветеринарномедицинска практика (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 81 от 2007 г.).

§ 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

§ 4. Регистрираните ветеринарни лечебни заведения се привеждат в съответствие с изискванията на тази наредба в едногодишен срок от влизането й в сила.

§ 5. Контролът по изпълнение на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.

Well afore everyone know that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In distinctive on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти

Раздел I
Общи положения

Чл. 1.
(1) Тази наредба урежда:
1. ветеринарномедицинските, включително зоохигиенните изисквания към животновъдни обекти за отглеждане на селскостопански животни и към люпилни;
2. (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) задълженията на собствениците на животновъдните обекти и люпилните за изпълнение на изискванията по т. 1.
(2) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2006 г., в сила от 19.12.2006 г.) Разпоредбите на наредбата не се прилагат:
1. (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) за обекти на физически лица, в които се отглеждат за лични нужди до:
а) (изм., ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) едно едро преживно животно (ЕПЖ) и приплодите му до едногодишна възраст;
б) (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) пет овце майки или кози майки;
в) пет прасета за угояване;
г) (доп., ДВ, бр. 48 от 2008 г., изм., ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) три броя еднокопитни и приплодите им до едногодишна възраст;
д) (изм., ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) сто заека;
е) (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г., изм., ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) 100 възрастни птици;
ж) (нова, ДВ, бр. 48 от 2008 г., изм., ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) 150 бройлера.
2. (доп, ДВ, бр. 48 от 2008 г., изм., ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) при целогодишно пасищно отглеждане на ЕПЖ, дребни преживни животни (ДПЖ) и еднокопитни животни от уязвими, редки и застрашени местни (автохтонни) породи, включени в списък, утвърден със заповед на министъра на земеделието и храните.


Раздел II
Общи ветеринарномедицински и зоохигиенни изисквания към животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни

Чл. 2. Животновъдните обекти се изграждат според вида на животните и целта, за която се отглеждат.

Чл. 3.
(1) Теренът за изграждане на нови животновъдни обекти отговаря на следните изисквания:
1. има наклон не по-малък от 1 % и е най-малко на 2 m над нивото на подпочвените води, ако няма изградени дренажни съоръжения;
2. (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) е съобразен със следните минимални разстояния между два различни обекта, отглеждащи един и същ вид животни:
а) (изм., ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) за отглеждане на говеда не по-малко от 15 метра;
б) (изм., ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) за промишлено отглеждане на птици не по-малко от 200 метра;
в) (нова, ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) за отглеждане на свине - не по-малко от 500 м;
г) (нова, ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) за отглеждане на други видове животни - не по-малко от 15 м.
3. е на достатъчно отстояние от индустриални предприятия, чието производство е свързано с отделяне в атмосферата на високи концентрации на вещества, вредни за здравето на животните.
(2) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2008 г., отм., ДВ, бр. 90 от 2008 г., в сила от 17.10.2008 г.)
(3) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2006 г. - в сила от 19.12.2006 г., предишна ал. 2, ДВ, бр. 48 от 2008 г., отм., ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.)
(4) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 102 от 2006 г. - в сила от 19.12.2006 г., предишна ал. 3, ДВ, бр. 48 от 2008 г.) Не се допуска в бялата зона на животновъдния обект да се изграждат предприятия за обезвреждане на отпадъци.
(5) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 102 от 2006 г. - в сила от 19.12.2006 г., предишна ал. 4, ДВ, бр. 48 от 2008 г.) Не се допуска строителство на рибовъдни обекти в зони, използвани за питейна вода, и в района на хвостохранилища и други предприятия, отделящи вредни емисии във вододайната зона.

Чл. 4.
(1) (Предишен текст на чл. 4, ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) Животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни отговарят на следните изисквания:
1. (отм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.)
2. изградени са съгласно изискванията на нормативните документи за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни;
3. снабдени са с питейна вода, която да отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДB, бр. 30 от 2001 г.);
4. (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) имат вход с пропускателен пункт, който е единственият вход/изход за обекта и разполага със:
а) стая за охрана и за регистрация на посетителите;
б) дезинфекционна площадка за транспортни средства и животни с дължина не по-малко от 7 m и с дълбочина на ваната за дезинфекционен разтвор не по-малка от 0,3 m;
в) дезинфекционна площадка за хора, която се състои от дезинфекционна пътека с дължина не по-малка от 0,80 m и умивалник с приспособления за измиване и дезинфекция на ръцете;
5. имат постоянна ограда с височина не по-малка от 150 cm, осигуряваща безопасността на обекта и здравното благополучие на животните;
6. разполагат със съоръжения за дезинфекция на транспортни средства и хора;
7. изградени са по начин, който не позволява свободния достъп на животни и хора.
(2) (Нова, ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) Изискванията на ал. 1, т. 4, букви "а" и "б" и т. 6 не се отнасят за животновъдни обекти, в които се отглеждат до пет животински единици.


Раздел III
Специални ветеринарномедицински и зоохигиенни изисквания към животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни

Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) Животновъдните обекти с промишлен характер в свиневъдството и птицевъдството се проектират и изграждат със следните обособени зони:
1. бяла зона, която е разположена в надветрената страна от съоръженията за депониране и за пречистване на твърдите и течните отпадъци от производството;
2. черна зона.
 
Чл. 6. Бялата зона включва:
1. сгради и помещения за отглеждане на животните и съоръженията към тях, които:
а) са разположени по начин, който съответства на технологията на отглеждане на животните и на специфичните ветеринарномедицински изисквания за профилактика;
б) са изградени от материали, устойчиви на тежестта и движението на животните, и с повърхности, подходящи за почистване, измиване и дезинфекция;
2. битово помещение за работниците със санитарен възел;
3. сгради или помещения за извършване на лечебни и профилактични манипулации;
4. (нова, ДВ, бр. 48 от 2008 г.) при единични сгради или сгради със специален статут (карантинни, развъдни или центрове с разновъзрастови птици) помещенията, посочени в т. 2 и 3, може да са в сервизното помещение на сградата, но с обособен отделен вход;
5. (предишна т. 4, ДВ, бр. 48 от 2008 г.) канализационна система, която е:
а) изградена по начин, който гарантира безпрепятствено отвеждане на дъждовните и технологичните води и на торовите течности;
б) обезопасена срещу неконтролиран достъп, гарантираща здравето на животните и хората в обекта;
6. (нова, ДВ, бр. 48 от 2008 г.) силози за комбиниран фураж към всяка сграда в животновъдните обекти за отглеждане на птици.
 
Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) На границата между "бялата зона" и "черната зона" в животновъдните обекти с промишлен характер се разполагат спомагателни сгради и съоръжения, които могат да са:
1. ветеринарно-санитарен филтър (мокър и/или сух), който е единственият вход/изход "за бялата зона";
2. рампи за приемане и експедиция на животните в животновъдните обекти за отглеждане на свине;
3. карантинно или адаптационно помещение за животни в животновъдните обекти за отглеждане на свине;
4. склад за комбинирани фуражи, фуражна кухня и рампа за разтоварване на фуражи, когато се доставят отвън в животновъдните обекти за отглеждане на свине;
5. кухня с две трапезарии за работещите в "бялата зона" и "черната зона";
6. трупосъбирателен пункт, който разполага със:
а) помещение за аутопсия, дезинфекция и съхранение на вътрешен инвентар и дезинфекционни средства;
б) помещение или контейнери за съхранение на трупове при температура не по-висока от 4°С;
в) вход откъм "бялата зона";
г) изход за товарене и извозване на отпадъците със специализиран транспорт съгласно нормативните разпоредби за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъците от животински произход.
 
Чл. 8. (Изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) B "черната зона" могат да се разполагат:
1. административно-битов сектор, който включва сградите и съоръженията, свързани с управлението и административното обслужване, битовите помещения за работниците от животновъдния обект и за охраната;
2. при необходимост сектор за ремонт и поддръжка с работилници, складове за резервни части, гараж, пароцентрала и др.;
3. пречиствателни съоръжения за тор, торови течности и технологични води, които са проектирани по начин, който осигурява обеззаразяването и пречистването на обекта, или вместилища, достатъчни по обем за съхраняване на торовата течност до извозването й;
4. дезинфекционен сектор за измиване и дезинфекция на транспортните средства и на подвижните съоръжения, който да разполага със:
а) площадка за механично почистване и измиване;
б) съоръжение за дезинфекция с размери, съобразени с обема на транспортните средства.
5. (нова, ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) други съоръжения по преценка на собственика, необходими за подпомагане на дейността на обекта.
 
Чл. 9.
(1) (Предишен текст на чл. 9, ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) Животновъдните обекти за отглеждане на говеда и биволи отговарят на следните изисквания:
1. осигуряват условия за движение при отглеждане на телета, юници за разплод и крави за мляко;
2. имат отделни помещения за животни от различните технологични групи или обособени зони в тях, които отговарят по приложение № 2;
3. (доп., ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) имат съоръжения за добив и помещения за измиване, дезинфекция, съхранение на съоръжения за доене (при случаи, различни от доилна зала и централен млекопровод) и помещение със съоръжения за съхранение на млякото до предаването му за преработка, които отговарят на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко;
4. осигуряват подходящи условия за ветеринарномедицинско обслужване и за стационарно лечение на животни; това изискване не се отнася за обектите за отглеждане на биволи;
5. имат обособени родилни боксове или осигурено родилно помещение, които отговарят на изискванията по приложение № 2; при биволите вместо родилни боксове се обособяват легла с повдигнат под и обратен наклон в помещението, в което се отглеждат;
6. (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) разполагат с навеси или площадки за открито отглеждане на телета и малачета, които отговарят на нормативната уредба за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета;
7. (нова, ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) имат място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета на животновъдния обект;
8. (нова, ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) имат добра естествена вентилация или вентилационна система, осигуряваща микроклимат съгласно изискванията на приложение № 2.
(2) (Нова, ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) Изискванията по ал. 1, т. 3 и 5 не се отнасят за животновъдните обекти за угояване на телета.
 
Чл. 10. Животновъдните обекти за отглеждане на овце и кози отговарят на следните изисквания:
1. разполагат с помещенията за отглеждане на животните, които:
а) отговарят на изискванията по приложение № 3;
б) имат добра естествена вентилация или вентилационна система;
в) имат съоръжения за хранене с гладка и устойчива на механично почистване и дезинфекция повърхност;
г) имат лесни за почистване и устойчиви на измиване и дезинфекция преграждащи елементи;
2. имат двор с хранителна площадка (или дворчетата), в който площта за едно животно е два пъти по-голяма от площта, която се осигурява в помещението за отглеждане;
3. имат водопойни корита встрани от хранителната площадка;
4. (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г., доп., ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) при добив на мляко разполагат с помещение за измиване, дезинфекция и съхранение на инвентара за доене и помещение за съхранение на млякото до предаването му за преработка, което отговаря на нормативната уредба за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко;
5. (нова, ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) имат място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета на животновъдния обект.
 
Чл. 11.
(1) Животновъдните обекти за отглеждане на свине отговарят на следните изисквания:
1. изградени са съгласно минималните изисквания за защита и хуманно отношение за отглеждане на свине и на изискванията по приложение № 4;
2. (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) обектите за угояване с повече от 700 места и развъдните стопанства с над 100 места организират дейността си при спазване на принципа за профилактика "пълно-празно" при отглеждане на свине за разплод и свине за угояване.
(2) (Изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) На границата на "бялата зона" на животновъдния обект може да се изгражда кланица или кланица и интегрирано към нея предприятие за производство на месни продукти, мляно месо и месни заготовки, при условие че в него се колят само свине от животновъдния обект и се преработва само месото, добито от тези свине.
(3) B предприятието по ал. 2 може да се преработва и месо от едри преживни животни, при условие че:
1. (изм., ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) е добито в кланица, регистрирана по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност;
2. е транспортирано съгласно нормативната уредба за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо.
 
Чл. 12. Животновъдните обекти за отглеждане на еднокопитни животни отговарят на следните изисквания:
1. помещенията за отглеждане на животните:
а) (отм., ДВ, бр. 90 от 2008 г.)
б) са с височина не по-малка от 3,30 m, като височината на долния ръб на прозорците от пода е не по-малко от 2,20 m;
в) са с топла, равна и водонепропусклива настилка на пода;
г) имат температура на въздуха и относителна влажност, съответстващи на биологичните потребности на породата;
д) са оборудвани със специално предназначен инвентар, който не се използва в други конюшни;
е) имат легла, чиято широчина и дължина съответства на вида и породните особености на конете;
ж) в тях се използва подходяща постеля, съобразно вида на еднокопитните и технологията на отглеждане, която се поддържа чиста и суха;
2. имат боксове за раждане или специализирано родилно помещение - при вързано отглеждане;
3. хранителната и торовата им пътека осигуряват безопасно обслужване независимо от прилаганата технология на отглеждане;
4. яслите им за груб и концентриран фураж са разположени така, че да се избягва рискът от наранявания на животните.
5. сградите за отглеждане на еднокопитни отговарят на изискванията по приложение № 5.
6. (нова, ДВ, бр. 90 от 2008 г.) имат място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета на животновъдния обект.
 
Чл. 13.
(1) Животновъдните обекти за отглеждане на зайци отговарят на следните изисквания:
1. разполагат с помещения, които осигуряват:
а) температура и влажност на въздуха, съответстващи на категорията и възрастта на животните;
б) подходяща вентилация и отопление за зимен и летен сезон;
в) естествено и изкуственото осветление с интензивност за разплодни животни 50 lux, а за животни за угояване 20 lux;
2. разполагат с помещения, които:
а) са изградени по начин, който отговаря на изискванията по приложение № 6;
б) имат обособени сектори за различните технологични групи така, че да е възможно спазване на принципа за профилактика;
в) (изм., ДВ, бр. 90 от 2008 г.) имат клетки за раждане.
(2) (Изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) Изискванията по ал. 1, т. 2, букви "б" и "в" се отнасят за промишлено отглеждане на зайци.
 
Чл. 14. (Изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 90 от 2008 г.) (*) Животновъдните обекти за отглеждане на птици разполагат с обособени производствени центрове, като разстоянието между сградите на два съседни производствени центъра е най-малко 50 m, а разстоянието между сградите за птици в производствения център - най-малко 15 m.
(2) Животновъдните обекти за отглеждане на птици в зависимост от капацитета и производственото направление могат да разполагат със:
1. люпилня;
2. помещения за отглеждане на кокошки, които да отговарят на нормативната уредба за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки и да отговарят на изискванията по приложение № 7;
3. сгради за отглеждане на родители за кокошки носачки, които отговарят на изискванията по приложение № 7 и имат отделни помещения към тях за фумигация на яйцата, ако нямат общ склад за разплодни яйца или близка люпилня;
4. помещения за отглеждане на пилета бройлери, които отговарят на изискванията по ал. 1 и приложение № 7;
5. помещения за промишлено отглеждане на пуйки, които отговарят на изискванията по приложение № 8;
6. помещения за промишлено (интензивно) отглеждане на птици от кокоши вид, съоръжени с осветителни системи, позволяващи спазване на технологичните програми за продължителност на светлинния ден и интензивност на осветлението;
7. център за окачествяване, маркировка и опаковка на яйца;
8. сектор за съхранение и експедиция на готовата продукция;
9. вътрешна транспортна мрежа.
(3) В помещенията за отглеждане на птици се осигурява подходящо оборудване, което не възпрепятства достъпа на птиците и не ги наранява, в т.ч.:
1. хранилки, които лесно се почистват и дезинфекцират;
2. поилки, така монтирани, че да се използват лесно от птиците, без да се мокрят и да замърсяват водата, с възможности за регулиране на височината им с оглед вида и възрастта на птиците.
 
Чл. 15. Животновъдните обекти за отглеждане на водоплаващи птици разполагат със:
1. помещения за отглеждане на птици, които отговарят на изискванията по приложение № 9;
2. двор за разходки с навес, оборудван с хранилки и поилки, с поплавък или корита, в които водата ежедневно се подменя;
3. (доп., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) водни басейни с осигурена проточност на водата и с площ, равна най-малко на 10 % спрямо площта в помещенията, с изключение на интензивно отглеждани мюлари.
 
Чл. 16. (Изм., ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.) Рибовъдните обекти трябва да отговарят на следните изисквания:
1. водата, захранваща рибовъдните обекти, да отговаря на изискванията на Наредба № 4 от 2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми (ДВ, бр. 88 от 2000 г.);
2. да разполагат с технологична схема на производство съгласно чл. 25а, ал. 2, т. 4 на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА);
3. да имат съоръжения, изключващи наличието на аквакултури (включително и хайвер) във водата, която напуска обекта за производство на аквакултури, както и за възпрепятстване на навлизането с водата на хидробионти в стопанството;
4. отглеждането на риба и други водни организми в мрежени клетки (садки) да не превишава определения лимит за производство съгласно чл. 25а, ал. 2, т. 8 и чл. 27, т. 7 ЗРА;
5. съоръженията за отглеждане на аквакултури да имат възможност за почистване и дезинфекция при необходимост;
6. басейновите стопанства да разполагат с възможност за пълното пресушаване на басейните при необходимост;
7. да имат карантинно отделение с независимо водоснабдяване и осигурена дезинфекция на технологичните води, специално оборудване и инвентар, предназначени за предотвратяване на замърсяването на останалите басейни;
8. да разполагат със спомагателни сгради и съоръжения:
а) място за първична обработка и транспорт на рибата за първа продажба;
б) място за механично почистване, измиване и дезинфекция на транспортни средства, рибовъден и риболовен инвентар;
в) помещение за работниците със санитарен възел;
г) склад за фураж;
д) помещение за ветеринарномедицински препарати, средства за дезинфекция и дератизация;
е) пункт за събиране и обезвреждане на умрелите риби близо до външните граници на обекта.
 
Чл. 17. (Отм., ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.)
Раздел IV
Ветеринарномедицински и зоохигиенни изисквания към люпилните

Чл. 18.
(1) Люпилните:
1. (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) отговарят на изискванията по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 3, чл. 4 и 5;
2. разполагат с помещения:
а) за приемане, сортиране и съхраняване на яйцата;
б) за инкубация - изолирано с преградна стена и с плътно затваряща се врата;
в) за излюпване и изваждане на пилетата;
г) (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) "буферна зона" между инкубаторното и люпилното помещение с плътно затварящи се врати;
д) (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) за сексиране, ветеринарномедицински манипулации и извозване на пилетата;
3. (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) имат фумигационни камери за:
а) фумигация на яйцата при внасянето им;
б) фумигация на яйцата след сортирането им и на касетките от инкубаторите при връщането им в сортировъчната зала;
в) фумигация на оборотния амбалаж за транспортиране на пилетата, ако не се използва амбалаж за еднократна употреба;
4. разполагат със:
а) санитарен възел за измиване и дезинфекция (мокра и суха) на съоръженията;
б) (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) подходящи съоръжения за съхраняване, товарене и извозване на отпадъците за екарисаж;
5. (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) аварийно електрическо захранване.
(2) Помещенията по ал. 1, т. 2 се изграждат с тавани и стени с гладки повърхности, подходящи за измиване и устойчиви на дезинфекция.
(3) Отпадъците от производството могат да се обезвреждат на територията на люпилнята в съоръжения специално оборудвани за тази цел.

Раздел V
Задължения на собствениците на животновъдните обекти и люпилните

Чл. 19. Собственикът на животновъдния обект или люпилня е длъжен да:
1. изисква от работниците, обслужващи животните:
а) да притежават заверени здравни книжки от съответните здравни органи;
б) да не внасят храна от животински произход в животновъдния обект или люпилнята;
2. осигурява редовното почистване, а когато е необходимо и дезинфектирането по подходящ начин на:
а) всички сгради, използвани във връзка с основното производство и свързаните с него операции, включително помещенията за съхраняване на фуражите;
б) оборудването;
3. съхранява и борави с отпадъците и опасните вещества така, че да предотврати замърсяване на околната среда;
4. предоставя за диагностични анализи пробите, взети от животните в животновъдния обект или люпилня;
5. (доп., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) използва разрешени за употреба фуражни добавки и ветеринарномедицински продукти съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност;
6. уведоми веднага ветеринарния лекар, обслужващ обекта, при съмнение за заразна болест при животните или при поява на отклонения от общото им здравословно състояние;
7. разрешава достъпа на външни лица при следните условия:
а) след съгласуване с ветеринарния лекар, обслужващ обекта;
б) облечени са в предоставено им в обекта работно облекло, което събличат преди напускането на обекта;
8. отразява посещенията на външни лица в специален дневник;
9. води и съхранява документация за:
а) характера и произхода на фуража, с който се изхранват животните;
б) всички доклади от проверките, извършени на животни или продукти от животински произход;
в) закупените, родените в животновъдния обект и продадените животни;
г) развъдна и селекционна дейност;
10. осигурява:
а) достатъчно облекло за еднократна употреба или чисто работно облекло, което се използва при посещение в обекта;
б) съхраняването на фуража и дезинфекционните материали в отделни помещения, защитени от достъпа на животни;
11. осигурява извършването на редовно механично почистване, дезинфекция, дератизация и дезинсекция на:
а) помещенията, съоръженията и инвентара преди настаняването на нови животни;
б) хладилното помещение или хладилника за съхраняване на труповете на умрели животни след тяхното освобождаване;
12. осигурява извършването на редовно механично почистване и дезинфекция на:
а) работното облекло и обувките;
б) транспортните средства, които влизат и излизат от територията на обекта;
13. спазва задължително изискванията за отглеждане на животните, мерките, предвидени в профилактична програма по чл.30 ЗBД, и предписанията на контролните органи с цел да се сведе до минимум рискът от възникване на заразни болести.
14. (нова, ДВ, бр. 48 от 2008 г.) осигури подходящо обучение на персонала на животновъдните обекти относно изпълнението на изискванията на тази наредба.

Чл. 20. (Отм., ДВ, бр. 90 от 2008 г. - в сила от 17.10.2008 г.)

Раздел VI
Контрол от органите на НВМС

Чл. 21.
(1) (Изм., ДВ, бр. 90 от 2008 г.) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол чрез извършване на проверки за спазване изискванията на наредбата.
(2) Собствениците на обектите по ал. 1 осигуряват достъп на контролните органи до тях и до документацията, необходима за осъществяване на контрола.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По cмисъла на тази наредба:
1.(изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) "Бройлер" е бързорастящ хибрид от вида "Gallus Gallus domesticus", подложен на интензивно угояване.
2. "Бяла зона" е тази част от животновъдния обект, в която са разположени сградите за животни и пряко обслужващите ги спомагателни сгради и съоръжения, достъпни само за обслужващия персонал.
3. (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) "Ветеринарно-санитарен филтър" е строително съоръжение, оборудвано с подходяща техника и химически средства, което е предназначено за дезинфекция и дезинсекция на транспортни средства, хора и животни.
4. "Животновъден обект" е ферма за отглеждане на животни, чиято продукция се използва за директна консумация, за преработка или за други стопански цели.
5. "Животновъдни обекти за водоплаващи птици" са предприятия за отглеждане на патици и гъски.
6. "Зоохигиенни изисквания" са изисквания за опазване здравето на животните и гарантиране на тяхното благосъстояние чрез създаване на условия за отглеждане и хранене, съответстващи на техните физиологични нужди.
7. "Карантинно помещение" е помещение, изолирано от животновъдния обект или от "бялата зона", предназначено за временно настаняване, отглеждане и наблюдение на животни за определен период.
8. "Карантинен басейн" е басейн, в който рибата прекарва определен карантинен период при заболяване или внос.
9. (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) "Кокошка носачка" е кокошка на възраст над 16 седмици за яйценосните стокови носачки и родители и над 20 седмици за бройлерните родители от вида "Gallus Gallus domesticus", които се отглеждат за яйца за консумация и яйца за разплод.
10. (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) "Люпилня" е обект, в който се извършва инкубиране на яйца за разплод и излюпване на пилета, пуйчета, патета, гъсета или други селскостопански птици.
10а. (нова, ДВ, бр. 90 от 2008 г.) "Животински единици" са брой животни, преобразувани съгласно Приложение V на Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ, L 368, 23/12/2006).
11. "Мокър филтър" е помещение с вход-изход, в което има:
а) съблекалня с персонални шкафчета за съхранение на личното облекло;
б) баня с душове и дезинфекционно казанче;
в) тоалетна;
г) стая за преобличане в работно облекло, с което се обслужват животните;
д) помещение за пране и сушене на работното облекло.
12. (изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) "Отпадъци от животински произход" е понятието, определено в Наредба № 20 от 2006 г. за изискванията към дейностите, извършвани на всички етапи от събирането до обезвреждането на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, както и тяхната употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване (обн., ДВ, бр. 18 от 2006 г.; изм., бр. 78 от 2006 г. и бр. 100 от 2007 г.).
13. "Птици" са кокошки, пуйки, патици, гъски, пъдпъдъци, токачки и щрауси, отглеждани в затворено пространство с търговска или развъдна цел.
14. "Производствен център" е част от животновъдния обект, в която се отглеждат птици с определено направление - бройлерно, яйценосно, комбинирано, на определена възраст.
15. "Селскостопански животни" са едри преживни животни, дребни преживни животни, свине, еднокопитни животни, зайци, птици и риби, отглеждани и развъждани за производство на животински продукти, други селскостопански цели или за работа.
16. "Сексиране" е определяне пола на пилетата.
17. "Собственик" е физическо или юридическо лице, което притежава животните или е отговорно за тяхното отглеждане.
18. "Сух филтър" е помещение с вход-изход, в което има:
а) умивалник и приспособление за дезинфекция на ръце;
б) вана за почистване и дезинфекция на обувки;
в) стаи с отделни персонални шкафчета за съхранение на личното и работното облекло.
19. "Технологична група" е група животни на една и съща възраст, от един и същи вид, които се отглеждат по определена технология.
20. "Торова пътека" е пътеката, която обслужва събирането на тора и отстраняването му от помещението за отглеждане на животни.
21. "Транспорт" е съвкупност от моторни и други превозни средства, които обслужват фермата.
22. "Трупосъбирателен пункт" е съоръжение, в което се събират и съхраняват трупове и отпадъци от животински произход, които са предназначени за обеззаразяване в екарисажите.
23. "Транспортни средства" са моторни и други превозни средства, с които се доставят фуражи или животни или се извозва отпадък от технологичния процес във фермата.
24. "Черна зона" е тази част от животновъдния обект, в която са разположени останалите сгради и съоръжения (извън бялата зона) на обекта, достъпни за външни лица.
25. "Фумигация" е аерозолна дезинфекция.
26. "Хранителна пътека" е пътеката, по която се обслужва храненето на животните (разнася храната на животните до хранилките).
27. (нова, ДВ, бр. 102 от 2006 г., в сила от 19.12.2006 г., отм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.)
28. (нова, ДВ, бр. 48 от 2008 г.) "Застрашени местни породи" са породи, които произхождат от, приспособени са към и се използват в отделен географски район, при който общият брой на разплодните женски животни е между 100 и 1000 или общият брой на разплодните мъжки животни е по-малък или равен на 20 и по-голям от 5.
29. (нова, ДВ, бр. 48 от 2008 г.)"Уязвими породи" са породи, при които броят на развъжданите женски животни е под 5000.
30. (нова, ДВ, бр. 48 от 2008 г.) "Животновъден обект с промишлен характер" е обект, в който се отглеждат животни при осигуряване на висока степен на механизация и автоматизация на производствените процеси, цикличност на производството и стандартност на продукцията.
31. (нова, ДВ, бр. 48 от 2008 г.) "Пълно-празно" е основен принцип на профилактиката, при който помещенията се зареждат с животни и изпразват едновременно.
32. (нова, ДВ, бр. 48 от 2008 г.) "Мюлари" са хибриди, получени чрез кръстосване на патоци от вида "Мускусни" с патици от вида "Домашна патица". Мюларите са стерилни и се използват само за угояване на месо и втлъстен черен дроб.

§ 2. (Изм., ДВ, бр. 48 от 2008 г.) Ако някое от спомагателните звена в чл. 8, т. 1 и 2 се намира в бялата зона, то задължително спазва изискванията за работа в бяла зона.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 3. (Изм., ДВ, бр. 102 от 2006 г. - в сила от 19.12.2006 г., доп., ДВ, бр. 40 от 2008 г. - в сила от 18.04.2008 г., изм. ,ДВ, бр. 48 от 2008 г.) Собствениците на съществуващи животновъдни обекти са длъжни да ги приведат в съответствие с изискванията на тази наредба до 1 януари 2009 г. Относно обектите по приложение III, раздел IХ, глава I, подглави II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004 срокът за привеждане в съответствие с изискванията на тази наредба е до 31 декември 2009 г.

§ 4. Тази наредба се издава на основание чл.132, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 29 от 2003 г. за ветеринарно-санитарните изисквания за животновъдни обекти за отглеждане на свине (обн., ДB, бр. 66 от 2003 г.; изм. доп., бр. 42 от 2004 г.).

§ 5. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НBМС.
 

Well along everyone be familiar with that generic levitra for sale detected with ease in the Internet. In special on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ


НАРЕДБА № 18


от 10 февруари 2006 г.
за здравните изисквания към животни компаньони при придвижването и транспортирането им с нетърговска цел


(Обн., ДВ, бр. 18 от 28.02.2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.)


Раздел I
Общи изисквания

Чл. 1. С тази наредба се определят здравните изисквания към животни компаньони, посочени в приложение № 1, при придвижването и транспортирането им с нетърговска цел, както и изискванията за извършване на проверки при придвижването и транспортирането.
Чл. 2. Тази наредба:
1. се прилага, без да се нарушават изискванията на Закона за биологичното разнообразие;
2. се прилага, без да се нарушават изискванията, отнасящи се за ветеринарните и зоотехническите проверки при внасяне от трети страни на територията на Република България и обмен с държавите - членки, посочени в наредбата на министъра на земеделието и горите по чл. 70 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и наредба на министъра на земеделието и горите по чл. 188, ал. 2 ЗВД;
3. не се прилага за изисквания, различни от ветеринарномедицинските, когато се ограничава придвижването или транспортирането на някои животински видове или породи.


Раздел II
Изисквания за идентификация на животните компаньони

Чл. 3. (1). При придвижването и транспортирането на животни компаньони, посочени в приложение № 1, части А и Б, те се идентифицират със:
1. (В сила до 03.07.2012 г.) ясно четлива татуировка или
2. електронна идентификация чрез поставен микрочип.
(2) Независимо от вида на извършената идентификация собственикът или придружителят на животното компаньон е длъжен да предостави при поискване от официален ветеринарен лекар данни за името и адреса на собственика.
(3) (В сила до 03.07.2012 г.) Животни компаньони могат да не бъдат идентифицирани по реда на ал. 1 само когато постъпват за карантиниране преди внасянето им на територията на Република България.
(4) (В сила от 03.07.2012 г.) На територията на Република България могат да се придвижват или транспортират само животни компаньони с идентификация по ал. 1, т. 2.
(5) В случай че електронната идентификация не е в съответствие със стандарт ISO 11784 или с изискванията на анекс А към стандарт ISO 11785, собственикът или придружителят на животното компаньон е длъжен да предостави по време на ветеринарната проверка уредите, необходими за разчитане на данните от микрочипа.

 

Раздел III
Ветеринарномедицински изисквания при придвижване и транспортиране на животни компаньони между Република България и държавите - членки на Европейския съюз

Чл. 4. (1) Животните компаньони, посочени в приложение № 1, части А и Б, които се придвижват от Република България за държавите - членки на Европейския съюз, с изключение на тези по приложение № 2, част А, отговарят на следните изисквания:
1. идентифицирани са по един от начините по чл. 3, ал. 1;
2. се придружават от паспорт (приложение № 3), издаден от официален ветеринарен лекар, в който са вписани извършените противобясни ваксинации или реваксинации;
3. извършената ваксинацията по т. 2 е осъществена с регистрирана в Република България инактивирана противобясна ваксина (всяка доза да съдържа най-малко една антигенна единица);
4. при ваксинацията са били съобразени указанията на производителя на ваксината относно възрастта на животното компаньон, подлежащо на ваксинация, и начина на приложение на ваксината.
(2) Официалният ветеринарен лекар може да разреши придвижване или транспортиране на животни компаньони, които не са ваксинирани, когато те са на възраст под три месеца, имат издаден паспорт (приложение № 3), пребивавали са на мястото на раждане от момента на раждане и не са били в контакт с диви животни, за които съществува вероятност да са били изложени на заразна болест, или ако се придружават от своите майки, от които те са все още зависими.
Чл. 5. (В сила до 03.07.2009 г.) (1) Животните компаньони, посочени в приложение № 1, части А и Б, които се придвижват от Република България за държавите - членки на Европейския съюз, посочени в приложение № 2, част А, отговарят на следните изисквания:
1. идентифицирани са по реда на чл. 3, т. 2, освен ако някоя от държавите - членки, посочени в приложение № 2, част А, признава направената идентификация по чл. 3, т. 1;
2. придружават се от паспорт, издаден от официален ветеринарен лекар, съгласно изискванията на настоящата наредба, в който задължително са вписани данни за:
а) извършените противобясни ваксинации или реваксинации;
б) резултата от извършено изследване за неутрализиращ титър на антитела, който е не по-малък от 0,5 UI/ml (международни единици на милилитър); изследването на титъра на антитела за бяс не е необходимо да се извършва отново на животно компаньон, което след такова изследване е било редовно реваксинирано през период, посочен от производителя на ваксината, и всички направени ваксинации са отразени в паспорта на съответното животно.
(2) Не се разрешава придвижване и транспортиране на животни компаньони, посочени в приложение № 1, част А, за държавите, включени в приложение № 2, част А, когато животните са на възраст, по-малка от посочената за приложение от производителя противобясна ваксина, и не са изследвани за наличие на неутрализиращ титър за антитела.
Чл. 6. (1) Пробата за наличие на неутрализиращ титър за антитела против бяс се взема от ветеринарен лекар, регистриран в съответната регионална ветеринарномедицинска служба.
(2) Пробата се изпраща за изследване в одобрена лаборатория от Европейския съюз или Световната организация за здравеопазване на животните, която отговаря на необходимите условия за стандартизиране на серологичните тестове за мониторинг на ефективността на ваксините против болестта бяс.
Чл. 7. При придвижване и транспортиране на животните, посочени в приложение № 1, част В, от Република България за държавите - членки на Европейския съюз, или при придвижването и транспортирането им от държавите, посочени в приложение № 2, част Б, за Република България не се прилагат изискванията по тази наредба по отношение на болестта бяс.


Раздел IV
Ветеринарномедицински изисквания при придвижване и транспортиране на животни компаньони от трети страни в Република България

Чл. 8. (1) При придвижване и транспортиране на животни компаньони, посочени в приложение № 1, части А и Б, от трети страни в Република България се спазват изискванията, посочени в чл. 4, ал. 1.
(2) Животните компаньони по ал. 1 се придружават от ветеринарен сертификат (приложение № 4), издаден от официален ветеринарен лекар, и паспорт, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2.
(3) При придвижване и транспортиране на животни компаньони от животинските видове, посочени в приложение № 1, част А, от трети страни в Република България те трябва да са били третирани против ехинококоза и външни паразити, като третирането е отразено във ветеринарния сертификат.
(4) Придвижването и транспортирането на неваксинирани животни компаньони по приложение № 1, част А, под тримесечна възраст, от страни по приложение № 2, части Б и В, се допуска, когато са дадени гаранции по чл. 9.
(5) При придвижване и транспортиране на животни компаньони от държавите, посочени в приложение № 2, част Б, раздел 2, се прилагат изискванията на раздел III.
Чл. 9. (1) Националната ветеринарномедицинска служба изисква гаранции за статута по отношение болестта бяс от компетентния орган на страна, посочена в приложение № 2, част В, когато нейни граждани ще придвижват или транспортират животни компаньони по приложение № 1, част А, за Република България.
(2) Гаранциите по ал. 1 включват информация за:
1. задължително обявяване пред Световната организация за здравеопазване на животните на всеки съмнителен случай на болестта бяс;
2. изпълнение на програма за надзор на болестта бяс през последните две години;
3. наличие на държавна структура и организация на ветеринарномедицинската служба, гарантираща валидността на издаваните от нея ветеринарни сертификати;
4. прилагането на всички мерки за профилактика, борба и контрол на болестта бяс, както и мерките при придвижване и транспортиране на животни компаньони;
5. наличие на влезли в сила нормативни изисквания за предлагането на пазара на ваксини против бяс и на списък на разрешените ваксини и лицензирани производители.
Чл. 10. (1) Информация за ветеринарно-здравните изисквания, които Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) прилага при придвижване и транспортиране на животни компаньони от трети страни за Република България, както и информацията за условията, при които се допуска предвижването на животните, се публикува на електронната страница на Министерството на земеделието и горите.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба организира обучението на служителите си, отговорни за прилагането на наредбата.
Чл. 11. (1) При придвижване и транспортиране на животни компаньони от трети страни за Република България граничните ветеринарни инспектори извършват проверка на документите и проверка за идентичност на съответния граничен контролно-пропускателен пункт, извън зоната на граничните ветеринарни съоръжения.
(2) Когато животните са над пет броя, проверките по ал. 1 се извършват в изградените гранични ветеринарни съоръжения при спазване на изискванията по Наредбата за здравните изисквания към някои животни, сперма, яйцеклетки и ембриони при обмен между Република България и държавите членки и при внасянето им от трети страни
(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат при придвижване и транспортиране на животни компаньони от държавите по приложение № 2, част Б, раздел 2.
Чл. 12. (1) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове, през които се осъществява предвижване на животни компаньони от трети страни, се одобряват от Европейската комисия по предложение на генералния директор на НВМС.
(2) Списък на одобрените гранични инспекционни ветеринарни пунктове се публикува в интернет-страницата на Министерството на земеделието и горите.
Чл. 13. (1) При придвижване и транспортиране на животни компаньони собственикът или придружителят на животното е длъжен при поискване от официалния ветеринарен лекар на граничния инспекционен ветеринарен пункт да предостави за проверка паспорта или ветеринарния сертификат, който гарантира, че животното се придвижва съгласно изискванията на тази наредба.
(2) При констатиране на несъответствие с изискванията на наредбата официалният ветеринарен лекар по ал. 1 предприема едно от следните действия:
1. връща животното в страната на произход;
2. изолира животното до привеждане в съответствие с изискванията на тази наредба, като извършените разходи са за сметка на собственика или придружителя;
3. като крайна мярка умъртвява животното без финансова компенсация за собственика или придружителя, когато действията по т. 1 и 2 не могат да се осъществят.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява необходимите условия за временното пребиваване на животните компаньони, на които е отказан достъп до територията на Република България, до връщането им в страната на произход или вземането на друго административно решение.
Чл. 14. (1) При усложнена епизоотична обстановка по отношение на болестта бяс придвижването и транспортирането на животните компаньони, посочени в приложение № 1, части А и Б, могат да се ограничат със заповед на генералния директор на НВМС.
(2) Наложените ограничения по ал. 1 предварително се съгласуват с Европейската комисия.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Животни компаньони" са животински видове, посочени в приложение № 1, придружаващи своите собственици или други физически лица, отговарящи от името на собственика по време на придвижването и транспортирането, като същите не са предвидени за търговия или предаването на друг собственик.
2. "Паспорт на животно компаньон" е документ, отговарящ на изискванията на приложение № 3, ясно идентифициращ животното компаньон и включващ елементи, позволяващи проверка на идентичността и здравословния статус по отношение изискванията на настоящата наредба.
3. "Придвижване и транспортиране" е всяко изнасяне или внасяне на животно компаньон от Република България за държавите членки или при внасянето му в Република България от трети страни.
4. "Неутрализиращ титър на антитела" е необходимото количество антитела, които неутрализират количество вирус до степен на неговата инактивация.

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 54 и чл. 56, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
§ 3. (1) Наредбата влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на чл. 3, ал. 4, който влиза в сила от 3 юли 2012 г.
(2) Изискванията по чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 3 важат до 3 юли 2012 г.
(3) Изискванията по чл. 5 важат до 3 юли 2009 г.
§ 4. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба.
 
За министър: Ст. Юруков
 
Приложение № 1 към чл. 1
 
Видове животни компаньони
Част А
Кучета
Котки
Част Б
Животни от семейство "Порови"
Част В
Безгръбначни животни (с изключение на пчели и черупчести)
Декоративни тропични риби
Амфибии
Земноводни
Птици (всички животински видове с изключение на следните домашни птици: кокошки, пуйки, гвинейски кокошки, патици, гъски, пъдпъдъци, гълъби, фазани и яребици, отглеждани за размножаване, производство на месо и яйца за човешка консумация или за повторно зареждане на диви животни)
Гризачи
Домашни зайци


Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1
 
Списък на държави и територии
Част А
Ирландия, Малта, Швеция, Обединеното кралство.
Част Б
Раздел 1:
(а) Дания, включително Гренландия и Фарьорски острови;
(б) Испания, включително континенталната територия, Балеарски острови и Канарски острови, Сеитта и Мелилла;
(в) Франция, включително Френска Гвиана, Гваделупа, Мартиника и Реюнион;
(г) Гибралтар;
(д) Португалия, включително континенталната територия, Азорските острови и островите Мадейра;
(е) държавите членки, различни от включените в списъците от част А и от точки (а), (б), (в) и (д).
Раздел 2:
Андора, Швейцария, Исландия, Лихтенщайн, Монако, Норвегия, Сан Марино, Ватикана град държава.
Част В
Остров Асенсион, Обединени арабски емирства, Антигуа и Барбуда, Холандски Антили, Аржентина, Австралия, Аруба, Барбадос, Бахрейн, Бермуда, Канада, Чили, Фиджи, Фолклендски острови, Хонгконг, Хърватска, Ямайка, Япония, Сейнт Киттс и Невис; Каймански острови, Монтсеррат, Мавриций, Нова Каледония, Нова Зеландия, Френска Полинезия, Сейнт Пиерре и Микуелен, Сингапур, Света Елена, Тайван, САЩ, Сейнт Винсент и Гренадинс, Вануату, Валлис и Футуна, Майот.
 
Приложение № 3 към чл. 4, ал. 1, т. 2
 
Паспорт за домашни любимци - лице



Паспорт за домашни любимци - 1



Паспорт за домашни любимци - 2



Паспорт за домашни любимци - 3



Паспорт за домашни любимци - 4



Паспорт за домашни любимци - 5



Паспорт за домашни любимци - 6

  



Приложение № 4 към чл. 8, ал. 2

VETERINARY CERTIFICATE For domestic dogs, cats and ferrets entering the European Community for non-commercial movements (Regulation (EC) No 998/2003)

ВЕТЕРИНАРЕН СЕРТИФИКАТ ЗА ПРИДВИЖВАНЕ ИЛИ ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ - КУЧЕТА, КОТКИ И ПОРОВЕ В ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА НЕТЪРГОВСКИ ЦЕЛИ

Country of dispatch of the animal/ Страна, за която е предназначено животното:______________________________
 
 
 
Serial number of the certificate/ Сериен номер на сертификата:
I. Owner/responsible person accompanying the animal/ собственик или отговорно лице, придружаващо животното
First name/ Собствено име:Surname/ Фамилно име:
Address/ Адрес:
Postcode/ Пощенски код:City/ Град:
Country/ Страна:Telephone/ Телефон:
 
II. Description of the animal/ описание на животното :
Species/ Вид:Breed/ Порода:Sex/ Пол:
Date of birth/ Дата на раждане:Coat (Colour and type)/ Космена покривка(цвят и вид):
 
III. Identification of the animal/ идентификация на животното:
Microchip number/ Номер на микрочипа:
Location of the microchip/ Място на разположение на микрочипа:
 
Date of microchipping/ Дата на поставяне на микрочипа:
Tattoo number/ Номер на татуировката:Date of tattooing/ Дата на татуирането:
 
IV. Vaccination against Rabbies/ ваксинация против бяс:
Manufacturer and name of vaccine/ Производство и име на ваксината:
 
Batch number/ Партиден номер:
 
 
Vaccination date/ Дата на ваксинация:Valid until/ Валидна до:
 
V. Rabies serological test (when required)/ серологично изследване за бяс (когато се изисква ):
I have seen an official record of the result of a serological test for the animal carried out on a sample taken on (dd/mm/yyyy) __________________, and tested in an EU-approved laboratory, which states that the rabies neutralizing antibody titre was equal to or greater than 0,5 IU/ml .
Запознат съм с официалните данни oт резултатите на серологичното изследване на животното, направени на проба, взета на (ден/месец/година) _________________ и изследвани в одобрена от ЕС лаборатория, която декларира, че титъра за неутрализация на антителата на беса е равен на или по-голям от 0,5 IU/ml.
Official veterinarian or veterinarian authorised by the competent authority (*) (in the latter case the competent authority must endorse the certificate)/ официален ветеринар или ветеринар, оторизиран от компетентната власт (*) ( във втория случай компетентната власт трябва да завери сертификата)
First name/ Име:Surname/ Фамилно име:
Address/ Адрес:
 
Signature, date and stamp/ подпис,дата и печат:
Postcode/ Пощенски код:
City/ Град:
Country/ Страна: 
Telephone/ Телефон:
(*) Delete as applicable/ (*)Да се задраска, където е необходимо
Endorsement by the competent authority (not necessary when the certificate is signed by an official veterinarian)/ Заверка от компетентната власт ( не е необходима, когато сертификата е издаден от компетентната власт )
Date and stamp/ дата и печат:
 
 
 
VI. Tick treatment (when required)/ третиране против паразити (когато се изисква ) 
Manufacturer and name of product/ Производител и име на продукта:
 
Date and time of treatment (dd/mm/yyyy + 24 - hour clock)/ Дата и време на третирането ( ден/месец/година + час): 
Name of veterinarian/ Име на ветеринарния лекар: 
Address/ Адрес:
 
 
Signature, date and stamp/ подпис,дата и печат:
Postcode/ Пощенски код:
City/ Град:
Country/ Страна:
Telephone/ Телефон:
 
VII. Echinococcus treatment (when required):
Manufacturer and name of product/ Производител и име на продукта:
 
Date and time of treatment (dd/mm/yyyy + 24 - hour clock)/ Дата и време на третирането ( ден/месец/година + час):
Name of veterinarian/ Име на ветеринарния лекар:
Address/ Адрес:
 
 
Signature, date and stamp/ подпис,дата и печат:
Postcode/ Пощенски код:
City/ Град:
Country/ Страна:
Telephone/ Телефон:
 
Notes for guidance/ Упътване
1. Identification of the animal (tattoo or microchip) must have been verified before any entries are made on the certificate/ Идентификацията на животното (татуировка или микрочип ) трябва да бъдат проверени и сверени преди да бъдат попълнени в сертификата.
2. The Rabies vaccine used must be an inactivated vaccine produced in accordance with OIE standards/ Използваната ваксина за бяс трябва да бъде инактивирана и произведена в съответствие със стандартите на Международното бюро по епизоотии (МБЕ).
3. The certificate is valid for four months after the signature by the official veterinarian, or endorsement by the competent authority, or until the date of expiry of the vaccination shown in part IV, whichever is earlier/ Сертификатът е валиден 4 месеца след като е подписан от официален ветеринар или заверен от компетентните власти или до датата на изтичане на срока на ваксината, както е посочено в Част IV.
4. Animals from, or prepared in, third countries not listed in Annex II to Regulation (EC) No 998/2003, may not enter Ireland, Malta, Sweden or the United Kingdom, either directly or via another country listed in Annex II unless brought into conformity with national rules/ Животни от Трети страни, неупоменати е Анекс II на Регламент (EC) No 998/2003, не могат да се внасят в Ирландия, Малта, Швеция или Обединено Кралство или директно или през друга страна, намираща се в Анекс II ако не е приведено законодателството в съответствие с националните правила.
This certificate must be accompanied by supporting documentation, or a certified copy thereof, including the identification details of the animal concerned, vaccination details and the result of the serological test/ Този сертификат трябва да се придружава от документ, в който е включена информацията за идентификацията на животното, извършената ваксинация и резултатите от серологичното изследване.
Conditions applying (Regulation (EC) No 998/2003/ Условия, които се прилагат съгласно регламент (EC) No 998/2003
а) Entry in a Member State other than Ireland, Malta, Sweden or the United Kingdom/ внос в страна-членка на ЕС, различна от Ирландия, Швеция, Малта или Обединено кралство
1. From a third country listed in Annex II to Regulation (EC) No 998/2003
Parts I,II,III and IV must be completed (and VII For Finland)
In case of subsequent movement to Finland, Part VII and to Ireland, Malta, Sweden or the United Kingdom, Parts V, VI and VII must be completed in compliance with national rules, and may be completed in country listed in Annex II to Regulation (EC) No 998/2003/ 
от Трети Страни, описани в списъка на Анекс II на Регламент (EC)No 998/2003: Части I, II, III, и IV трябва да бъдат попълнени ( за Финландия и Част VII) .
В случай на допълнително придвижване или транспортиране до Финландия, Част VII, за Ирландия, Малта, Швеция или Обединено Кралство, Части V,VI and VII трябва да бъдат попълнени в съответствие със съответното национално право/ законодателство и могат да бъдат попълнени в страна, описана в Анекс II на Регламент (EC) No 998/2003. 
2. From a third country not listed in Annex II to Regulation (EC) No 998/2003
Parts I,II,III, IV and V must be completed (and VII For Finland). The sample referred to in Part V must have been taken more than three months before the entry. For subsequent movement to Ireland, Malta, Sweden or the United Kingdom- see note 4.In case of subsequent movement to Finland, Part VII must be completed (see (a) (1) above).
от Трети Страни, които не са описани в списъка на Анекс II на Регламент (EC)No 998/2003: части I, II, III, IV and V трябва да бъдат попълнени ( Част VII за Финландия ). Изследването, описано в Част V трябва да бъде направено най-малко три месеца преди вноса. В случай на допълнително придвижване или транспортиране до Ирландия, Малта, Швеция или Обединено Кралство да се види забележка 4. В случай на допълнително придвижване или транспортиране до Финландия, Част VII трябва да бъдат попълнени да се види (а) (1)
b) Entry in Ireland, Malta, Sweden or the United Kingdom/ Внос в Ирландия, Швеция или Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
1. From a third country listed in Annex II to Regulation (EC) No 998/2003
Parts I,II,III, IV, V, VI and VII must be completed (Parts III, V, VI and VII complying with national rules)
от Трети Страни по списъка на Анекс II на Регламент (EC)No 998/2003:
Трябва да се попълнят Части I, II, III, IV, V, VI and VII (Части III, V, VI и VII трябва да отговарят на националното право/законодателство)
2. From a third country not listed in Annex II to Regulation (EC) No 998/2003
The certificate is not valid- see note 4.
от Трети Страни, които ги няма / липсват в списъка на Анекс II на Регламент (EC)No 998/2003 : Сертификатът е невалиден - виж Забележка 4.

Well already everyone know that generic levitra for sale detected with ease in the Internet. In special on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
 
Наредба № 22
от 14 декември 2005 г.
за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане или умъртвяване
(обн. ДВ бр. 42/2006 г.)
 
Раздел I
Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се определят минималните изисквания за намаляване до минимум страданията на животните при:
1. придвижване на животните;
2. предкланична почивка и подготовка за клане;
3. ограничаване на движението, фиксиране и зашеметяване;
4. клане или умъртвяване.
Чл. 2. Разпоредбите на наредбата не се прилагат при:
1. евтаназия (безболезнено умъртвяване) на животни, предназначени за спортни цели;
2. диви животни, отстреляни съгласно Закона за лова и опазване на дивеча;
3. технически и научни експерименти, свързани с процедурите по чл. 1, провеждани под контрола на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС).
Чл. 3. Всички манипулации по време на придвижването на животните, предкланичната почивка, подготовката за клане, ограничаването на движението, фиксирането, зашеметяването, клането или умъртвяването на животните се организират и извършват по начини, които намаляват до минимум възбудата, болката и страданието им.
 
Раздел II
Изисквания към кланиците
Чл. 4. Сградите, оборудването и технологичните съоръжения в кланиците се изграждат и използват по начин, който намалява до минимум възбудата, болката и страданието на животните.
Чл. 5. (1) За животните в кланиците се осигуряват условия за:
1. придвижване при условията и по реда на раздел IV;
2. настаняване при необходимост за предкланична почивка при условията и по реда на раздел V;
3. ограничаване на движението и за фиксиране преди клане или умъртвяване при условията и по реда на раздел VI;
4. зашеметяване преди клане или моментално умъртвяване при условията и по реда на раздел VII;
5. условия за пълно обезкръвяване при условията и по реда на раздел VIII.
(2) При клане на животни по религиозни причини спазването на изискванията по ал. 1, т. 4 не е задължително, но се извършва фиксиране на говедата преди клането съгласно раздел VI с цел да се избегне причиняването на излишна възбуда, болка, страдание и нараняване на животните.
(3) Клането на животни по религиозни причини се извършва под наблюдението на представител на съответната религиозна власт, от чието име се извършва клането. Представителят трябва да е компетентен по прилагането и контрола на специалните изисквания, които се прилагат към религиозното клане, и да работи под надзора на официалния ветеринарен лекар.
Чл. 6. (1) Инструментариумът и съоръженията за ограничаване на движението, фиксиране, зашеметяване, клане или умъртвяване на животни се проектират, изработват, поддържат и използват по начин, който осигурява извършването на тези дейности бързо, ефективно и без причиняване на излишни страдания на животните.
(2) В кланиците се изграждат и поддържат допълнителни съоръжения и инструменти по ал. 1, които се използват в случай на авария.
Чл. 7. (1) Транспортирането, придвижването, фиксирането, зашеметяването, клането или умъртвяването на животни се извършват само от лица, които притежават знания и опит, необходими за хуманното и ефективното им осъществяване.
(2) Лицата по ал. 1 трябва да притежават знания и опит, които да им дават възможност да извършват дейностите по ал. 1 хуманно и ефективно в съответствие с изискванията на тази наредба.
Чл. 8. (1) Контролните органи на НВМС извършват проверки в кланиците за спазване изискванията на наредбата и имат достъп до всички места в тях по всяко време на производствения процес.
(2) Собствениците и управителите на кланици осигуряват достъп на контролните органи по ал. 1 по всяко време на производствения процес до всички места в кланицата и им предоставят цялата документация за проверка.
(3) Проверките по ал. 1 се извършват самостоятелно или едновременно с проверки с друга цел, периодично или по сигнал.
(4) Контролните органи по ал. 1 извършват:
1. редовни проверки на инструментите и съоръженията по чл. 6, ал. 1, за да се уверят, че отговарят на изискванията и се поддържат в добро работно състояние, така че целите на чл. 6, ал. 1 да бъдат постигнати;
2. проверка на професионалните знания и умения на персонала в кланиците.
(5) При констатиране на нарушения на изискванията по тази наредба контролните органи на НВМС издават предписания и посочват срок за отстраняването им.
(6) Когато нарушенията не бъдат отстранени в определения по ал. 1 срок, контролните органи на НВМС спират експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца, като отбелязват причините за спирането в регистрите по чл. 232 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(7) След отстраняване на нарушенията собственикът на обекта подава до РВМС молба за повторното му въвеждане в експлоатация. Въвеждането се извършва след проверка от контролните органи на НВМС.
(8) Регионалните ветеринарномедицински служби предоставят необходимото обучение съгласно изискванията на наредбата на собственици на кланици и персонала в тях.
(9) Ежегодно регионалните ветеринарномедицински служби изготвят програми за съответния регион, където посочват плана за обучение на ветеринарни лекари, собственици на кланици и персонала в тях и броя на кланиците, които ще бъдат проверявани за спазване на изискванията по тази наредба.
(10) Всяка година до 15 януари РВМС изпращат в НВМС обобщена информация за предходната година по отношение на направените проверки за хуманно отношение към животните в кланиците.
(11) Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на представители на Европейската комисия при извършване на проверки в Република България за спазване на изискванията по тази наредба и предприема необходимите мерки за изпълнение на препоръките, направени след завършване на проверките.
 
Раздел III
Клане или умъртвяване извън кланиците
Чл. 9. (1) Когато еднокопитни, преживни животни, свине, зайци и птици се колят извън кланиците, се спазват изискванията, посочени в раздели VI, VII и VIII.
(2) Органите на НВМС по изключение могат да разрешат изискванията по ал. 1 да не се прилагат при клане на птици, зайци, свине, овце и кози извън кланиците, когато са предназначени за лична консумация от собственика им, при условие че:
1. се спазват изискванията по чл. 3;
2. свинете, овцете и козите са предварително зашеметени.
Чл. 10. Клането или умъртвяването на животни с цел ограничаване и ликвидиране на заразни болести се извършва съгласно изискванията по раздел Х.
Чл. 11. Умъртвяването на животни, отглеждани за добив на ценни кожи, се извършва съгласно изискванията по раздел XI.
Чл. 12. Бракуваните еднодневни пилета и ембриони в люпилни се умъртвяват по възможно най-бързия начин съгласно изискванията по раздел XII.
Чл. 13. Изискванията по чл. 9, 10, 11 и 12 не се прилагат, когато органите на НВМС преценят, че за осигуряване на безопасността на други животни и хората определено животно трябва да бъде убито незабавно.
Чл. 14. (1) Наранените или болните животни се колят или умъртвяват на място.
(2) Органите на НВМС разрешават транспортирането на животни по ал. 1 за клане или умъртвяване в кланица, при условие че по време на транспорта не им се причиняват излишни страдания.
Чл. 15. Внасянето на месо и месни продукти от трети страни се допуска само при условие, че в сертификата, издаден от страната на произход, е посочено, че те са добити при спазване на изисквания, еквивалентни на изискванията по тази наредба.
 
Раздел IV
Изисквания при разтоварване на животни в кланиците
Чл. 16. Животните се разтоварват възможно най-бързо след пристигане в кланицата, а ако това е невъзможно, им се осигурява защита от неблагоприятни атмосферни условия и достатъчен въздухообмен до разтоварването.
Чл. 17. Кланиците се оборудват със съоръжения за разтоварване и придвижване на животни, които отговарят на следните изисквания:
1. подова настилка, която не позволява подхлъзване;
2. странични прегради за насочване на животните и предпазване от падане;
3. вход и изход, разположени по начин, който улеснява придвижването на животните;
4. изградени са по начин, който не позволява нараняването на животните, и са конструирани така, че да се използва стадният инстинкт на животните за улесняване на придвижването им;
5. имат колкото е възможно по-малък наклон.
Чл. 18. (1) По време на разтоварване и придвижване:
1. се взимат всички мерки животните да не бъдат дразнени, стряскани, третирани с грубост (малтретирани) и да се предотврати паниката и събарянето им;
2. когато е необходимо се разтоварват и придвижват поединично;
3. не се разрешава животните да бъдат плашени и вдигани чрез фиксиране на главата, рогата, ушите, крайниците, опашката и кожата по начин, който им причинява излишна болка и страдание;
4. животните се третират внимателно, без да бъдат блъскани, удряни, ритани и без да се мачкат, усукват или чупят опашките им;
5. животните не се притискат в чувствителни части на тялото - очи, уши, опашки, полови органи.
(2) Инструментите за водене и насочване на животните се използват единствено за тази цел и за кратко време.
(3) Допуска се използването на електрошокови палки за стимулиране придвижването само на възрастни говеда и свине, които отказват да се движат. Електростимулацията се прилага само на мускулатурата на задните бутове за не повече от една секунда, като пред животното трябва да е осигурено осветено помещение или отворено пространство, където то да се придвижи. Електростимулацията не се прилага многократно, ако животното не реагира.
Чл. 19. (1) Контейнерите с животни се товарят и разтоварват хоризонтално по механичен начин и се преместват внимателно без рязко спускане, изпускане и преобръщане.
(2) Контейнерите с отвори по стените и подовете или с подвижни дъна се разтоварват по начин, недопускащ нараняване на животните.
(3) Разтоварването и придвижването на животните, транспортирани с контейнери, се извършва при спазване на изискванията по чл. 18.
(4) Животните, транспортирани с контейнери, се колят възможно най-бързо след разтоварването в кланицата, а при забавяне на клането се хранят и поят в съответствие с изискванията по чл. 22, т. 1 и 2.
Чл. 20. При пристигането си в кланицата животните се вкарват в помещенията за клане само когато ще бъдат заклани незабавно. Когато клането не може да бъде извършено незабавно, животните се настаняват за почивка при условията по раздел V.
 
Раздел V
Изисквания към помещенията и условия за настаняване на животни в кланицата
Чл. 21. (1) Кланиците се изграждат с помещения с достатъчен брой боксове или навеси за животните, които ги предпазват от неблагоприятни климатични влияния, и имат:
1. подова настилка, която не позволява подхлъзване, не наранява животните и е лесна за почистване и дезинфекция;
2. условия за проветряване, съобразени с очакваните температура и влажност; когато е монтирана изкуствена вентилационна система, в помещенията се осигурява подходяща резервна врата, която да гарантира необходимата въздушна циркулация при повреда на основната система;
3. изкуствено осветление за проверка състоянието на всяко животно по всяко време, включително фенерчета в случаи на спиране на електричеството;
4. подходящи съоръжения за връзване на животните;
5. подходящ материал за постеля за животните;
6. осигурено пространство за всяко животно така, че то да може да стои изправено, да ляга и да се обръща без затруднения.
(2) Освен в помещенията по ал. 1 животните може да се настаняват и на поляни, при условие че:
1. поляните са оградени;
2. осигурени са сянка и подслон за предпазването им от неблагоприятни климатични влияния;
3. поляните се поддържат по начин, който гарантира, че животните не са подложени на физически, химически и други увреждащи здравето им фактори.
Чл. 22. При настаняване на животните в помещенията на кланицата се спазват следните условия:
1. на всички животни се осигурява вода за пиене в подходящи поилки, а на тези, които се колят след повече от 12 h - и умерени количества храна през подходящи интервали по начин, който осигурява на всяко животно достъп до храната;
2. животните се връзват по начин, който им дава възможност да лягат без затруднение; когато животните нe са вързани, храната се предлага така, че всички животни да се хранят без затруднения;
3. животни, които могат да се наранят взаимно поради разлика във вида, пола, възрастта и произхода им, се настаняват в отделни помещения, боксове или навеси;
4. в помещенията, в които се настаняват птици, се осигурява площ, която дава възможност на всяка птица да стои изправена, да се обръща и да разперва крилете си без затруднения;
5. осигурена е защита от неблагоприятни климатични условия, а при влажно и много горещо време се вземат мерки за охлаждане на животните с подходящи средства.
Чл. 23. (1) Условията в помещенията, боксовете и навесите, както и състоянието на животните се проверяват сутрин и вечер от определени от собственика или управителя на кланицата лица.
(2) Болните и съмнително болните животни се изолират в подходящи за тази цел помещения.
Чл. 24. (1) Наранените по време на транспорта и неотбитите животни се изколват незабавно, а ако това е невъзможно - не по-късно от 2 h след разтоварването.
(2) Забранява се влачене на животни, които не могат да ходят, до помещението за клане. В случаите, когато това не причинява допълнително страдание, могат да бъдат пренасяни с количка или платформа до мястото за спешно клане.
 
Раздел VI
Условия за фиксиране на животните преди зашеметяване за клане или умъртвяване
Чл. 25. (1) Преди зашеметяване за клане или умъртвяване животните се фиксират, като се спазват следните условия:
1. фиксирането се извършва с подходящи средства по начин, недопускащ излишна болка, възбуда, страдание, нараняване или контузия на животните;
2. краката на животните не се завързват;
3. животните не се окачват да висят преди зашеметяване.
(2) Птици и зайци могат да се окачват непосредствено преди зашеметяване и клане, като след окачването им се изчаква до относителното успокояване на животното, за да може зашеметяването да се извърши ефективно и без по-нататъшно забавяне.
Чл. 26. Оборудването за зашеметяване на животните с електрически ток не може да се използва за ограничаване движението на животните и за фиксирането им, както и за стимулиране на придвижването им.
Чл. 27. (1) Животните, които се зашеметяват или убиват чрез механични средства или електрически ток, прилагани върху черепа, се поставят в такова положение, че манипулацията да се извърши лесно, точно и по най-бързия начин.
(2) При зашеметяване и клане на еднокопитни животни и едър рогат добитък могат да се използват подходящи средства за фиксиране на главата.
Чл. 28. По време на клане на говеда по религиозни причини се прилага фиксиране на животните чрез механични средства с цел да се избегне причиняването на болка, излишна възбуда, наранявания и контузии на животните.
 
Раздел VII
Зашеметяване и умъртвяване на животни, които не се отглеждат за добив на ценни кожи
Чл. 29. Разрешените методи за зашеметяване и умъртвяване на животни са:
1. За зашеметяване:
а) пистолет с парализиращо жило (прихванат болт);
б) механичен удар;
в) електрически ток (електронаркоза);
г) въглероден двуокис.
2. За умъртвяване:
а) изстрел с пистолет или пушка;
б) електрически ток (електрошок);
в) въглероден двуокис.
Чл. 30. Зашеметяване не се извършва, когато обезкръвяването не може да се извърши незабавно след това.
Чл. 31. (1) Зашеметяването на животни с парализиращо жило (прихванат болт) се извършва при спазване на следните изисквания:
1. пистолетът се поставя така, че жилото да проникне в мозъчната кора;
2. при дребен рогат добитък, когато рогата не позволяват прострелване в челната част, прострелването се извършва в тилната част, като пистолетът се насочва зад основата на рогата в посока към устата и обезкръвяването се извършва не по късно от 15 s след изстрела;
3. след всеки изстрел операторът проверява дали жилото е прибрано; ако не е прибрано, инструментът не може да се ползва, докато не бъде поправен;
4. животните се поставят в бокса за зашеметяване и им се поставят ограничители на главата едва когато операторът е напълно готов да извърши манипулацията по най-бързия начин.
(2) Не се разрешава прострелване с парализиращо жило в тилната част при едър рогат добитък и еднокопитни.
Чл. 32. (1) Зашеметяване чрез механичен удар се допуска единствено ако се използват специализирани устройства, които нанасят удара върху черепа, като операторът на устройството трябва да се увери, че ударът е насочен към определеното място и ще бъде нанесен с нужната сила в съответствие с инструкциите на производителя, така че да се постигне ефективно зашеметяване, без да се получи фрактура на черепа.
(2) Ръчно нанасяне на удара по черепа се допуска при клане на малки партиди зайци, като се спазват изискванията по чл. 3, и манипулацията се извърши по такъв начин, че животното да изпадне незабавно в безсъзнание и да остане в това състояние до настъпването на смъртта.
Чл. 33. Зашеметяване с електрически ток се извършва при спазване на следните изисквания:
1. електродите се поставят така, че да обхванат черепа, за да се осигури преминаването на тока през мозъка;
2. за подобряване на електропроводимостта се застригва или обръсва излишната вълна или козина или кожата на главата се намокря;
3. когато животните се зашеметяват индивидуално, апаратът с електродите е снабден със:
а) устройство за измерване на силата и напрежението на тока, поставено така, че да е ясно видимо от оператора;
б) устройство за звукова или визуална сигнализация, което отчита продължителността на въздействие на тока върху животното;
в) устройство, което измерва съпротивлението и спира работата на апарата, ако по веригата не може да протече ток с минимално изискваната сила.
Чл. 34. Зашеметяването с автоматична линия с електрически ток във водна баня на птици се извършва при спазване на следните изисквания:
1. нивото на водата се регулира по начин, който осигурява добър контакт с главите на птиците;
2. използва се ток с такава сила и продължителност, които гарантират, че животните непосредствено след зашеметяването изпадат в безсъзнание и остават в това състояние до клането;
3. при групово зашеметяване се поддържа достатъчно напрежение, за да протече ток със сила, която гарантира зашеметяването на всяка птица;
4. ваните с вода са с подходящ размер и дълбочина за вида птици и не преливат откъм входа; електродът, който се потапя във водата, е с размерите на дължината на ваната;
5. операторът на автоматичната линия постоянно следи за правилното подаване на тока, за ефективното зашеметяване на всяка птица и за осигуряване на добър електрически контакт и намокряне на металните пръстени по краката на птиците;
6. при повреда, спиране на електрическото захранване или установяване на неефективно зашеметяване операторът зашеметява и обезкървява ръчно окачените на линията птици.
Чл. 35. Зашеметяването с въглероден двуокис се извършва при спазване на следните изисквания:
1. концентрацията на въглеродния двуокис за зашеметяване на свине е най-малко 70 % от обема;
2. камерата, в която свинете се зашеметяват с въглероден двуокис, и съоръженията за придвижването им през нея са конструирани и поддържани по начин, недопускащ нараняване на животните и компресия върху гръдния кош;
3. на свинете е осигурена възможност да стоят изправени до момента, в който загубят съзнание;
4. свинете се поставят в съоръженията за придвижване към камерата така, че да се виждат едно друго, и се вкарват в камерата в рамките на 30 s след поставянето им в съоръжението; придвижват се възможно най-бързо до точката с най-висока концентрация на газ и експозицията на газ продължава достатъчно дълго, за да осигури оставането на животните в безсъзнание до момента на клане;
5. в камерата са монтирани устройства за измерване концентрацията на въглеродния двуокис в точката на най-голяма концентрация и устройства за визуално и светлинно сигнализиране при намаляване на концентрацията под 70 %;
6. престоят на животните в газовата среда продължава достатъчно дълго, за да осигури оставането им в безсъзнание до момента на клане.
Чл. 36. (1) Умъртвяването с изстрел с пистолет или пушка може да се използва за различни видове животни, в частност едър дивеч и елени, отглеждани във ферми, след разрешение от органите на НВМС.
(2) Манипулацията по ал. 1 се извършва само от лица, които отговарят на изискванията по глава трета от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ДВ, бр. 58 от 2001 г.).
(3) Манипулацията се извършва съгласно чл. 3.
Чл. 37. (1) Умъртвяването чрез обезглавяване и пречупване на гръбначния стълб в областта на врата се използва само за птици и след разрешение от органите на НВМС.
(2) Манипулацията по ал. 1 се извършва само от добре обучен персонал и съгласно чл. 3.
Чл. 38. Вакуумна камера може да се използва единствено за умъртвяване без обезкръвяване на пернат дивеч за консумация, отглеждан във ферми (пъдпъдъци, яребици и фазани), при спазване на следните изисквания:
1. животните се поставят в камерата, в която вакуум се постига незабавно чрез мощна електрическа помпа;
2. вакуумът се поддържа до смъртта на животните.
3. животните се поставят на групи в транспортни контейнери, които се вкарват в специално конструирана за целта вакуумна камера.
Чл. 39. Умъртвяването с електрически ток на животни се извършва при спазване на следните изисквания:
1. животните са зашеметени при спазване изискванията по чл. 33, 34 или 35;
2. използва се ток със сила и продължителност, които гарантират незабавното умъртвяване на животните.
Чл. 40. Умъртвяването с въглероден двуокис на животни се извършва при спазване на следните изисквания:
а) при условията и по реда на чл. 35, т. 1 - 6;
б) престоят на животните в газовата среда продължава до умъртвяването им;
на птици:
а) при условията и по реда на чл. 35, т. 2, 4 и 5;
б) газовата смес съдържа от 25 до 35 % въглероден двуокис и 60 % инертен газ;
в) след влизането в камерата птиците се придвижват в рамките на 10 s до точката с най-висока концентрация на газ.
 
Раздел VIII
Условия за обезкръвяване на животни
Чл. 41. (1) Животните се обезкръвяват възможно най-бързо след зашеметяването по начин, който осигурява бързо и пълно изтичане на кръвта.
(2) Обезкръвяването се извършва преди животното да дойде в съзнание чрез прерязване на каротидните артерии или кръвоносните съдове, от които те излизат.
(3) След прерязване на кръвоносните съдове до пълното завършване на обезкръвяването не се допуска извършването на тоалет на трупа, както и прилагането на електрически ток върху него по какъвто и да е начин.
(4) Когато птиците се обезкръвяват чрез автоматично прерязване на врата, при повреда или спиране на автоматичната линия те незабавно ръчно се заколват.
Чл. 42. Когато фиксирането, зашеметяването, окачването и обезкръвяването на животните се извършват от едно лице, то трябва да приключи всички тези манипулации, преди да пристъпи към извършването им на следващото животно.
 
Раздел IX
Методи за умъртвяване при ограничаване и ликвидиране на заразни болести
Чл. 43. (1) При умъртвяване на животни с цел ограничаване и ликвидиране на заразни болести се използват методите, посочени в раздел VII, които гарантират причиняването на сигурна смърт.
(2) Органите на НВМС могат да разрешат използването и на други методи, които гарантират, че животните се умъртвяват преди идването им в съзнание и при спазване изискванията по чл. 3.
(3) До настъпване на смъртта не се извършват манипулации върху животното.
 
Раздел Х
Методи за умъртвяване на животни, отглеждани за добив на ценни кожи
Чл. 44. (1) Умъртвяването се извършва по следните методи:
1. използване на механични инструменти с парализиращо жило при спазване на следните изисквания и условия:
а) инструментът се поставя така, че жилото да проникне в мозъчната кора;
б) незабавно след това се извършва обезкръвяване на животното;
2. използване на въглероден окис в газова камера при спазване на следните изисквания и условия:
а) газовата камера, в която се поставят животните, е конструирана и поддържана по начин, който не допуска нараняване на животните и дава възможност те да бъдат наблюдавани;
б) животните се поставят в камерата, когато концентрацията на въглероден окис достигне 1 % от обема, като източникът на газ подава 100 % въглероден окис;
в) за умъртвяване на животни от семейство Порови и чинчили - използва се газ, произведен от специално конструирана за целта апаратура, при условие че тестовете докажат, че газът е бил достатъчно охладен, в достатъчна степен филтриран, освободен от дразнещи съставки и примеси на други газове; животните не се поставят в камерата преди концентрацията на въглероден окис да е достигнала 1 % от обема;
г) инхалирането на газ довежда животните до състояние на дълбока обща анестезия с последваща смърт; животните остават в камерата до настъпването на смъртта;
3. използване на хлороформ за умъртвяване на чинчили при спазване на следните изисквания и условия:
а) газовата камера, в която се поставят животните, е конструирана и поддържана по начин, който изключва нараняване на животните и дава възможност те да бъдат наблюдавани;
б) животните се поставят в камерата, когато тя се изпълни с наситена хлороформ-въздушна смес;
в) инхалирането на газ довежда животните до състояние на дълбока обща анестезия с последваща смърт; животните остават в камерата до настъпването на смъртта;
4. използване на електрошок със спиране на сърдечната дейност при спазване на следните изисквания и условия:
а) електродите са поставени така, че да обхванат черепа и сърцето;
б) използва се ток със сила, която води до незабавна загуба на съзнание и спиране на сърцето на животното;
в) за лисици, при които електродите се поставят в устната кухина и ректума, се прилага ток със сила 0,3 А за минимум 3 s;
5. инжектиране на свръхдоза анестетик, като се прилагат само такива анестетици, които в предписаната доза и начин на приложение причиняват незабавна загуба на съзнание, последвана от смърт на животното;
6. използване на въглероден двуокис за умъртвяване на животни от семейство Порови и чинчили при спазване на следните изисквания и условия:
а) газовата камера, в която се поставят животните, е конструирана и поддържана по начин, който изключва нараняване на животните и дава възможност те да бъдат наблюдавани;
б) животните се поставят в камерата, когато атмосферата вътре е наситена с възможно най-голяма концентрация на въглероден двуокис, като източникът на газ подава 100 % въглероден двуокис;
в) инхалирането на газ довежда животните до състояние на дълбока обща анестезия с последваща смърт; животните остават в камерата до настъпването на смъртта.
(2) При умъртвяването на животните могат да се използват и методи, различни от тези по ал. 1, само с разрешение от органите на НВМС.
 
Раздел XI
Умъртвяване на бракувани еднодневни пилета и ембриони в люпилни
Чл. 45. (1) Еднодневните пилета се умъртвяват по следните методи:
1. използване на механични устройства, причиняващи бърза смърт, с монтирани бързо въртящи се резци или разширени полистиренови издатини; устройството е с достатъчен капацитет, за да осигури незабавната смърт на всички животни;
2. използване на въглероден двуокис, като животните се поставят в среда с възможно най-голяма концентрация на газа и източникът подава 100 % въглероден двуокис; животните остават в тази среда до настъпване на смъртта.
(2) Ембрионите се умъртвяват чрез използване на механичните устройства, посочени в ал. 1, т. 1.
(3) При умъртвяване на еднодневни пилета и ембриони могат да се използват и методи, различни от тези по ал. 1 и 2, които отговарят на изискванията по чл. 3 и само с разрешение от органите на НВМС.
 
Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Фиксиране" е всяка процедура по обездвижване на животните с цел да се осигури ефективно зашеметяване, клане или умъртвяване.
2. "Зашеметяване" е привеждане на животните в състояние на безсъзнание, което продължава до настъпване на смъртта им.
3. "Умъртвяване" е действие, което причинява смърт на животните.
4. "Клане" е причиняване смърт на животните чрез пълно обезкръвяване.
5. "Кланица" е предприятие, в което се извършва клане на еднокопитни и преживни животни, свине, зайци и птици с търговска цел и което разполага с необходимото оборудване за придвижване и осигуряване на почивка на животните преди клане.
6. "Придвижване на животните" е разтоварването на животните или движението им от платформите за разтоварване, помещенията или боксовете на кланицата до самото място, където ще бъдат заклани.
7. "Почивка преди клане" е настаняването на животните в обори, боксове, закрити пространства или навеси на територията на кланицата с цел да бъдат нахранени, напоени и да отпочинат, преди да бъдат заклани.
8. "Излишни страдания" са ненужно причинени болка, травма и физиологичен и психологичен дискомфорт на животните при тяхното придвижване, почивка, фиксиране, зашеметяване, клане или умъртвяване.
 
Заключителни разпоредби
 
§ 2. Тази наредба влиза в сила от 1 май 2006 г., с изключение на чл. 15, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.
§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 20 от 2002 г. за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).
§ 4. Тази наредба се издава на основание чл. 149, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
§ 5. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба.
 
Министър: Н. Кабил

Well already everyone know that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In special on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.