В България любовта към животните е само по Animal planet, тя се гледа, не се възпитава, нито подкрепя
 
снимка - в-к "Монитор"Във всеки български град може да се види не една подобна гледка - безчет безпризорни псета, които са навсякъде - мразени, гонени или "дарявани" с безразличие. Докато в цивилизованите демократични държави кучето наистина е пръв приятел и помощник на човека. 
Справка за видовете жалби, подписки и петиции, получени в Народното събрание през 2008 г., показва, че голяма част от тях касае засегнати интереси на собственици на домашни любимци и свързани с животните природозащитни организации. Стотици са жалбите на стопани на кучета и котки срещу заплахите за посегателство над възможността им да ги притежават и отглеждат. 
Провокирани от текстове в новия закон за етажната собственост, хиляди хора се почувстваха заплашени и омерзени не за себе си, а за четирикраките.
Защо обичаме животните си толкова, че в бедната си проблемна държава не пишем жалби за нашия живот, а за смисъла на техния. Защо за тях ставаме господари на съдбата си, отказваме разпоредби и се борим за правда с институциите? Отговорът е прост. Защото единствено за тях отговаряме самите ние. Защото за малкото кученце или котенце, което вземаме вкъщи, ние сме цялата власт и целият живот. За децата ни има здравни и социални институции, министерство на образованието, за тях има детски градини, училища и други образования за живот в обществото, с които не можем да се борим, дори и да искаме. 

Well already everyone be familiar with that generic levitra for sale detected with ease in the Internet. In distinct on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Тези институции са част от измисленото ни съществуване на втора ръка хора, с претенции за демократи, за европейци, за човеци в този свят въобще. За себе си, за родителите си, за наследниците си се подчиняваме на правила, търпим лишения и не протестираме, защото цяла една система за държавно регулиране организира нашия живот. Държи го в омагьосания кръг на загриженост за проблемите без реална такава.
За животните обаче няма дори илюзия за загриженост. Всеки собственик на домашен любимец знае безпределно ясно, че неговото животно е само негов ангажимент.
От разхождането на кучето в студ и виелици, от храненето и лекуването на всяко домашно животно, от ваксинирането, обезпаразитяването, ресането и какво ли още не до погребването му в собственоръчно изкопан гроб някъде в горите край града всичко е само негова грижа. 
И човекът го прави, защото обича животното и защото то го обича - безкористно, безмълвно, без претенции и очаквания. Защото, както те обича едно куче, да речем, никой човек не може да те обича. Любимецът те посреща на вратата с усмихната муцуна и размахана опашка, подскача от радост, завира се в краката ти, носи ти пантофите и те гледа влюбено… и не иска нищо в замяна.
Не пита за пари, не се нервира на живота, не дразни с настроения, не е изморен, навъсен или пък отчаян. Не те затрупва с проблеми, не те кара да говориш и не те измъчва с въпроси. Заравяш ръка в топлата му козина, погалваш главата му, сипваш му паничка храна и се чувстваш човек. Голям, силен, любящ и даряващ. И оценен. Най-вече обичан.
Да не говорим за изследванията, които показват по-дълъг живот на собственици на домашни любимци, да изключим факта, че те са по-малко застрашени от инфаркти и инсулти - да помислим само за човещината във всеки допир, във всяко общуване с животно. 
И за това, че хората тук са сами. В обичта си и грижата, в желанието да са добри стопани и отговорни хора. В България въпросът за хуманността, свързан с отношението към животните, не стои на дневен ред. Той е забравен някъде между прехраната, оцеляването и остаряването на нацията. Обичта към животните е само по Animal planet. Тя се гледа, не се възпитава, нито подкрепя. В обществото дори се насажда отрицателно отношение, особено към кучетата. Всяка трагедия с ухапан човек се разисква в медийното пространство със злост най-вече към животното. Ограниченият, безотговорен негов стопанин-престъпник остава винаги ненаказан. Само в ръцете на такъв човек кучето е смъртоносно оръжие, в добрите ръце би било просто любимец.
Животните в дома са емоционален отдушник за грижовните си собственици, те са радост и спокойствие, но навън са в нелегалност.

Няма места за разхождане без конфликт на интереси

В междублокови пространства и малки градинки се противопоставят едни на други деца и кучета, чийто смисъл на общуване би трябвало да ражда само добро. За деца аутисти, незрящи или с други умствени и физически заболявания контактуването с животни води до резултати, надминаващи всякакво медикаментозно и терапевтично лечение. Затова пък здрави и весели дечица са стресирани и заплашвани от любящите си майки, че кучето може да ги ухапе. Собственици дори на известни с човеколюбието си породи са овиквани да си връзват кучетата, принуждавани да ограничават пространството им и да изменят същността им. Същите кучета, които са водачи на слепи и инвалиди, планински спасители, търсачи на наркотици, пазачи на стада и слуги на човешката раса са в пълна немилост в общественото пространство на България. 
За разлика от практиката в европейските държави в нашата достъпът на кучета до магазини и заведения е немислим. Ограничения има във всички видове транспорт, в хотелите, в парковете и градините, по плажовете. Ако искаш да водиш със себе си най-добрия си приятел, трябва да нарушаваш ежедневно хиляди забрани и да се бориш със стереотипи на мислене, несъществуващи в нито едно цивилизовано общество
Обвиняваните за замърсяване на градинките стопани често са единствената охрана на обществени места и съдействат за предотвратяване на множество престъпления - от унищожаване на обществено имущество до побои и грабежи. Хиляди собственици на кучета са навън във вечерните часове на места, които са естествени сборища на всякакви престъпни елементи . Разхождат животните си по тъмните алеи на неосветени градинки и са мълчалива опора на закъснелите за вкъщи и респект за поразвихрили се тийнейджъри. Но да признаем, не чистят след животните. Може би защото самите те газят в боклуци и мръсотия и кучетата им си режат лапите в счупени бутилки. Или защото спрямо годините на разпад на пластмасата съществуването на кучешкото изпражнение им се струва равно на нула. А може би просто защото са в нелегалност. Спрямо броя на ветеринарните кабинети и числото зоомагазини, спрямо щандовете с храна за домашни любимци колко са табелите „място за разхождане на кучета", които съществуват? Въпреки цената на годишната ваксина, цената на храната, витамините, минералите, калция и др. колко са българите, отглеждащи животни у дома си като любимци? Отговорът е… много. На първия въпрос - николко. Но хората се нуждаят от своите приятели и ще ги закрилят, доколкото могат. За съжаление не и тези другите навън.

Животните навън са спътници на бедността и мизерията

Клошарите по улиците съжителстват с помияритe. Из боклуците се ровят и едните, и другите. Кучетата са повече. Лежат навсякъде, просят храна, пазят територия, лаят, хапят. Изобщо държат се като кучета. За което са обвиняеми. Но какво правят на улицата безпризорни, гладни и премръзнали? Защо мършави кученца подтичват подир майка си или се боричкат в калта в своето кучешко щастие? Защо пред очите на децата ни сакати и изпосталели животни обикалят домовете ни, спят свити на кашон пред магазините или лежат премазани на асфалта. Функцията на природозащитните организации в България е на оплаквачки пред гроба на хуманното отношение към животните. За друго не намират сили. Държавата е гробокопачът. Държавата и общинските структури, които усвоиха милиони и кастрираха, „приютяваха" и какво ли още не бездомните животинки. Дори ги убиваха. И продължават. Да злепоставят себе си, да измъчват животните и хората на България. Единствената човешка алтернатива, подсказвана ни и подкрепяна нееднократно от Европа за ужасяващия проблем с безстопанствените кучета, е повсеместната им кастрация. Наблюдение и контрол върху популацията и недопускане на възможност за размножаване - във всяко село и във всеки град. Налагане на цялата тежест на закона върху недобросъвестни собственици, изхвърлящи животни на улицата. Парите за такава мащабна кампания все още изтичат през пръстите на корумпирани и недобросъвестни отговорни фактори. Глутници животни се събират необезпокоявани в крайни квартали и изоставени райони. В акциите за прибиране на кучета за кастрация често се ловят вече кастрирани и спокойни животни.

За тях отново се осчетоводяват средства без никаква дейност

Всяка община знае къде по нейната територия има групи от животни. Тяхното състояние и действия са лесно проследими. Във всяка администрация има служители, отговарящи за околната среда, и т. н., чиито заплати плащаме ние. И за кастрацията на кучетата сме си платили, както за събирането на боклука, както и за да живеем достойно. И ако не можем да го правим, защото ни държат на прага на бедността, то поне можем да запазим човещината си и да не мразим бездомните, защото и те като нас са само потърпевши. И то без никаква алтернатива. И можем да възпитаваме децата си. Да не извръщат глава, да не бягат, пищейки, да попитат и поискат да погалят животно. Да нахранят животно. Да поиграят с него. Да му бъдат приятели… за да станат Човеци.