Константин Пенчев е роден на 21 март 1952 г. Влиза в съдебната власт през 1977 г. и напуска системата през 1994 г. с прекъсване от 1981 до 1984 г., когато работи в правния отдел на Министерството на външните работи. След 1994 г. десет години е адвокат. През 2001 г. беше избран за депутат от НДСВ. Пенчев беше председател на Върховния административен съд от 2004 до 2010 г. От 20 октомври 2010 г. е омбудсман на България.

Well already everyone be aware of that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In distinct on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Говори се, че ще бъдете натоварен с решаването на един от най-наболелите и конфликтни проблеми - бездомните кучета. Ще се заеме ли омбудсманът със създаването на стратегия за справянето с него?

Истина е, че неправителствените организации, които се занимават с проблема с безстопанствените кучета, са се срещнали с премиера и едва ли не му предложили единната стратегия за справяне с него да бъде изработена под ръководството на омбудсмана. Дотам допряхме. Ако трябва, ще поема и това, но все пак мисля, че има по-компетентни органи от омбудсмана. Тази стратегия е редно да я напише министърът на земеделието, би било много по-авторитетно и компетентно.

Но бездомните кучета бяха една от първите теми, с която се заехте.

Така е. Но аз просто направих една кръгла маса, събрах представители на Министерството на земеделието, на ветеринарите, на големите общини и неправителствените организации. Слушах и обобщих какво говорят. И изводите са: В България има модерен европейски Закон за защита на животните, който обаче не се прилага. А проблемът с кучетата е национален, въпреки че законът възлага на общините да се справят с него.

За да се реши въпросът, подходът трябва да е следният - вземаш, кастрираш, обезпаразитяваш и връщаш на същото място. Защото е доказано, че ако не върнеш кучето на същото място или го убиеш, просто се появяват други на негово място.

За да проработи това, трябва да има единен регистър за всички кучета и шокова кастрация в цяла България. Защото има данни, че от едни общини, които можем да наречем двойкаджии в решаването на проблема с кучетата, хвърлят техните кучета в общините отличници. Както ми разказа един кмет, плащат на роми, които ги товарят във вагонетки и ги хвърлят в съседната община. Боже, чувам, че някъде ги местят и по политически причини! За да не се случва повече, почваме от границите на България към центъра шокова кастрация. Но преди това трябва да се направи регистрация на всички кучета - домашни и безстопанствени. И да се търси отговорност от всички. Когато намерят твоето куче на улицата, плащаш солена глоба. Ама изгубих го, ама откраднаха ми го, не ме интересува, ти трябва да си отговорен за него.

Затова няма ли централизирана политика или орган, който да контролира тези процеси, няма как да се реши проблемът. Може да е зоополиция или друго, но трябва контрол дали кметовете изпълняват тази стратегия на държавата. Това е начинът и съм шокиран, че сега някои "специалисти" предлагат като през 70-те години на миналия век ловците да избиват кучетата.

Много хора виждат решението на проблема с подобни мерки.

Да оставим настрана хуманността, но оказва се, че избивайки кучетата, просто няма да решим проблема. Има данни, че всяка година се появяват по 120 000 нови бездомни кучета в цялата страна. Това са изхвърлени домашни кучета и тяхно поколение. Няма как да се реши проблемът с приюти и милиони, става с регистрация и кастрация. Ветеринарните лекари в София, които са около 300 души, са предложили на кметицата безплатно да кастрират определен брой кучета всеки месец. И това ще бъде реална кастрация. А не като отчетените 26 кастрирани кучета за 5 часа, ми че това би било рекорд на Гинес!

Пълния текст на интервюто: trud.bg