Печат
Новини
Последни новини
Посещения: 2314

Националното представително изследване на Галъп Интернешънъл включва въпроси, които ние сме подбрали, за да проследим пътя на кучето от дома му до улицата. Целта на анкетата бе да докажем, че кучетата на улицата идват главно от дворовете на хората.

Well afore everyone know that generic levitra for sale detected with ease in the Internet. In exclusive on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Ето и малко данни. 34 процента или повече от една трета от българите имат животно в дома си, куче или котка. Това прави над два милиона и петстотин хиляди души, тоест броят на собствениците на животни е напълно съизмерим с броя на пушачите у нас. Едва 20% са кучетата, които се отглеждат в домашни условия, а 83 процента или всички останали се гледат навън. Има и много пряка пропорционална зависимост между образованието и доходите на стопаните на четириноги. Колкото по-високи са доходите и образованието, толкова по-вероятно е кучето да се гледа у дома, колкото са по-ниски доходите и по-ниско образованието, толкова по-вероятно е да бъде навън. В селата всяко второ домакинство има куче, а в града това е всеки десети. Проблемът с бездомните кучета е въпрос и на култура и ние, като наследници на една хилядолетна селска култура, в която кучето се гледа като стопанско животно, страдаме от резултатите на бързата урбанизация. Постепенно едва ли не цялото население премина от селото в градовете, а отношението към кучето като към селскостопанско животно създава и проблема с бездомните на улицата. Да направим една проста сметка и погледнем тези два милиона и четиристотин хиляди домашни кучета. Едва 17 на сто от тях са кастрирани... Само че всички тези кучета са в градовете. А в големите центрове не живеят хора, които масово биха размножили кучетата. Следва най-страшният въпрос - какво правим с поколенията, тъй като над 50% от хората признават, че се освобождават от тях, изхвърляйки ги извън населеното място. Излиза, че на територията на страната има някъде около милион женски кучета, които раждат и тяхното поколение се изхвърля. Едно женско куче ражда два пъти годишно между 4 и 12 малки и съответно дори и много малка част от тези малки да оцелеят, те ще могат след 6 месеца да се възпроизвеждат отново.

Трябва да престанем да мислим за четириногите само като за кучешки проблем. Кучетата ще са на улицата, докато има хора, които изхвърлят своите животни.

В тази връзка ние предлагаме образователна програма в училищата за деца. Защото отношението към животните е и въпрос на културна традиция. Отношението едва ли ще се промени тази година, сигурно няма да е догодина, може би няма да се промени, докато ние сме живи. Грешка е да се очаква този проблем да се реши от днес за утре.

За четирите години, откакто действа Законът за защита на животните, няма нито един акт за изоставяне на куче. Грижите са разхвърляни на общините. Трябва да има национална програма, която да обхване и домашните животни, да се говори по националните медии и да се изясни какво ще правим оттук нататък.

Искам да дам един пример от епохата на социализма. „Мечката се мие, чисти сред потоците сребристи, има ли за тебе пречка да постъпиш като мечка?” По този начин хората се се учили да си мият ръцете. Същото нещо сега ние трябва да започнем да правим, за да убедим хората да си кастрират кучетата. Звучи безумно, но сега му е дошъл редът. По същия пропаганден и безумен начин да започнем да убеждаваме хората, че да си чист е по-добре, отколкото да си мръсен, съответно да не изхвърляш кутретата си на улицата.