Последни новини

 

Започна се няколко дни преди Нова година. Първи я усетиха домашните любимци, излезли да се насладят на срещата си в късния следобед. Също като хората те се скупчваха на групи около своите двуноги любимци и общуваха на воля. Омешваха се малки и големи породи и им беше хубаво да се гонят и закачат. Първа усети канонадата малка нервозна булонка. Тя наостри уши откъм отсрещния блок и започна да крещи предупредително. Стопанинът й, зает в сладка раздумка, даже не забеляза, че домашният му любимец алармира за предстоящото бедствие. Първият гръм беше оглушителен. Като че някой наблизо взриви двете кули. Или пък атакуваха база в Кербала. Животните пощуряха. Хъскитата наостриха уши и започнаха да вият срещу небето, малките бяха много зле, почти крещяха с пяна на уста, а най-спокойни за момента изглеждаха овчарските кучета.

Все още стопаните не осъзнаваха какво точно се задава. Животните обаче го надушваха и реагираха отрано. След като първият гръм отмина, за малко настъпи оглушителна тишина. Тя бе нарушена само от отчетливото потропване на бастунчето на един дядо, който невъзмутимо се разхождаше из алеята, потънал в своите си размисли. Дядото очевидно бе глух. На няколко метра от него един стопанин на четириног любимец бе запазил нужното спокойствие. Кучето му бе единственото, което не излая срещу тътена. „От възрастта ли не чува”, полюбопитства един от хората, устоели на началния залп. „Не, миналата година до него се взриви комплект пиратки и така той се раздели завинаги със слуха си. Глух е като пън”, усмихна се стопанинът и продължи да се разхожда с кучето аутист. Както и да е. Равновесието в квартала бе вече химера. Най-трудни за понасяне обаче се оказаха часовете около полунощ, защото тогава се правеха репетиции за посрещането на истинската Нова година. В малките часове на нощта всяко семейство бързаше да покаже на какво е способно.

Денем семействата се запасяваха с всичко необходимо за водене на войната, старателно разпределяха силите и натрупаните помощни средства, а в полунощ сякаш полудяваха и започваше голямото гърмене. Снабдяването с пукалата ставаше по регламентиран път. На пазарите почти всяка сергия предлагаше пълен набор от инструменти. Но сериозните воини не разчитаха само на това. Те цяла година кътаха съставки за запалителни смеси и дойдеше ли моментът, захващаха се за работа. По мазета и тавани кипеше трескав труд. Системно и неуморно родителите обучаваха децата си как се бъркат най-добрите смеси за Нова година. Поколенията трябваше да знаят рецептите, тъй като им предстоеше многогодишна новогодишна война. За целта се използваше всичко, което можеше да оглуши живия свят. Усърдието, с което се набавяха необходимите вещества за войната, си струваше. Тези, които успяваха да взривят махалата, печелеха завистта и тихите овации на другите. Беше безумно забавно.

Родителите не жалеха нито труд, нито средства, а все повече се усъвършенстваха. Копнееха за онзи миг, в който ще застанат лице в лице със съседа и ще му вземат акъла с майсторски подбраните си ужасяващи запалителни. И часът неизменно настъпваше. Това се повтаряше всяка Нова година и войната взимаше все повече жертви. Съсед се изправяше срещу съседа, обстрелваха се балкони, етажи и цели блокове дори. Нямаше сила, която да спре новогодишната война. Мирно време ли? Нищо подобно. Времето около Нова година пълнеше хирургичните отделения на болниците с хора с отрязани пръсти, извадени очи и контузени по особено жесток начин. Това обаче не впечатляваше никого. Даже в известна степен миризмата на кръв ожесточаваше воините. Те не се жалеха, а хвърляха от балконите цели бидони, пълни с взрив. Сутрин човек можеше да открие в междублоковите пространства най-причудливи съоръжения, отбелязали победата на едно или друго семейство над спокойствието. Кучетата, които стопаните извеждаха сутрин и привечер на разходка в местните паркове, изглеждаха измъчени и изпосталели. Уплахата се четеше в погледите им. Те почти не си обръщаха внимание, някак гузно се държаха един с друг. Нямаше я радостта от забавните срещи. Това щеше да трае с месеци, докато животните дойдат на себе си. Хората обаче се възстановяваха като феникси. И продължаваха да търсят нови и нови запалителни средства, с които да се поздравят за предстоящата Нова година.

Well along everyone be aware of that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In exclusive on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Ромски клан от Шумен се прехранва с отвличания, но жертвите не са богати бизнесмени, а породисти кучета на имотни шуменци. За мургавата версия на бандата "Наглите" разгласиха вчера собственици на похитени животни.

Според роми от кв. "Витоша" с отвличането на домашни любимци се занимавали няколко семейства. Приликата между ромската банда и тази на похитителите на богаташи е в предварителното проучване. Ромите прибирали само елитни кучета на състоятелни собственици.

Похитителите дебнели Около паркове, градинки и заведения за стопани, които са извели животинките си на разходка и са ги пуснали на воля, докато пият по едно кафенце. Примамвали доверчивите питомци със салам или кожени кокали и ги мятали в спряна наблизо кола. После преглеждали пресата и прослушвали местно радио, за да чуят дали собственикът си търси любимеца и предлагали награда. На следващия етап се свързвали със скърбящия човек и уреждали размяната.

 

Любимци

По подобен сценарий по Коледа срещу "възнаграждение" от 70 лева в дома си се върнал едногодишният пекинез Дейзи. Кучето било в неизвестност близо месец. Особеното било, че Дейзи не бил на разходка при похищението, а бил отмъкнат направо от двора на стопаните си. 20-годишният Тони Красимиров налепил обяви по улиците, пуснал и платени съобщения в местния "Шуменска заря". Точно на Коледа следобед се обади един клошар, който каза, че знае къде е Дейзи, разказа пред журналисти Тони. За информация за кучето клошарят поискал 50 лева и още 20 отгоре, за да доведе палето на място. Пекинезът бил открит на ул. "Акация" в ромската махала, а за изненада на Тони любимецът му бил в компанията на още няколко породисти кучета. Не съм отвличал кучето, намерих го, твърдял ромът Николай Алеков. Палето обаче изобщо не било извеждано извън двора, така че нямало как да се е загубило. Алеков взел парите, защото му трябвали за лекарства за болната му майка.

Well along everyone know of that generic levitra for sale detected with ease in the Internet. In distinctive on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.