Представях си, че директно отивам в един зоомагазин, а то седи там на витрината. Харесвам си го сред останалите, плащам и се уговарям как да го взема. После го нося в кошница и човекът, на когото го подарявам, е приятно изненадан. Всичко това може и да се случи, но ако искате да подарите (или да си купите) по-обикновено куче. За елитна порода "сделката" съвсем не е проста. Сумите, за които става дума, често са над 2000 лв., рискът да се окажеш измамен не е малък, а процедурата може да трае с месеци.

Да си купиш приятел

След като се оказва, че куче, каквото искам, не се продава просто така в магазина, започвам да ровя в интернет. Попадам на много обяви, но те или вече не са валидни (кученцата са продадени), или "обектът" се намира на другия край на държавата, или няма никакво родословие. Накрая се изправям пред факта, че развъдниците за тази порода в страната са не повече от три-четири, но само един от тях ще има скоро кученца. "За да бъдат здрави както майката, така и малките, след като се роди едно кучило, следващите две или три разгонвания се прескачат. Затова ще имаме поколение за продажба най-рано след шест месеца", обясняват ми от единия развъдник. Така оставам в очакване една конкретна майка да роди, а кандидатите за прогнозираните шест кученца са повече от шестима. Чист късмет е, че ме избират за купувач - дори не знам как. Подписвам предварителен договор, плащам като капаро половината цена и два месеца по-късно избирам своя жив подарък. Той струва 1600 лв., но алтернативата (ако бях изпуснал това "записване") беше най-близкият развъдник в чужбина - в Сърбия.

Модерно = скъпо

Специални правила за продажбата на елитни кучета (или какъвто и да било вид контрол на някоя държавна институция върху тях) няма. Няма и регистър на високата класа породи. Според хората, които се занимават с отглеждането им обаче, това доколко е елитна дадена порода зависи от ситуацията на пазара, която пък до голяма степен се мени, движена от модните тенденции. Към момента сред най-скъпите породи са например английски булдог, кане корсо, йоркширски териер, фараоново куче, дог от Бордо, тибетски мастиф, стафордшиърски териер, малтезе, самоед, китайско голо качулато куче, мексиканско голо куче. Разбира се, в случая не можем да говорим за изчерпателност. "Има например една особено модна напоследък порода - китаино. Тя беше напълно непозната в България, докато не излезе филма "Хачико" с Ричард Гиър. След него изведнъж интересът към кучето се покачи неимоверно и сега едно малко се продава за 1300 лв.", разказва един от търговците на различни породи. "На пазара на породисти кучета има мода. Например в момента популярни са сибирското хъски и бернско планинско куче. В крайна сметка разпространяването на дадена порода зависи много от това дали дадени фенове ще направят официален клуб, който да е съдебно регистриран и приет като член на Българската киноложка федерация. Ако има такъв, нещата тръгват в добра посока. Иначе породата умира след няколко кучила", казва Радостина Тонева, главен редактор на специализираното списание "Моят приятел кучето". Според нея цената се определя от това какви титли имат и каква линия са родителите на кученцето. Цените на повечето породисти кучета се движат между 500 и 1000 евро. Например едно дого аржентино от добър развъдник струва между 500 и 700 евро, чихуахуа е около 800 евро, а винаги популярният лабрадор - между 500 и 750 евро. "Ако чуете, че някъде се продава примерно английски булдог за 300 лв., не го купувайте", предупреждава Тонева.

Каналите

Вариантите човек да си купи куче от елитна порода са два. Първият - от търговец, тоест основно зоомагазин. Такива в страната не са малко и предлагат почти всички модни и недотам популярни породи, почти 100% от внос. Най-често произходът е Сърбия, Чехия, Унгария, Словакия и Полша. Разбира се, твърдят, че малкото има родословие и клиентът получава такова. Проблемът е, че то понякога просто е фалшиво. А не са рядкост и случаите, когато кученцето поразително прилича на представител на породата, за която сте платили, а впоследствие се оказва, че е кръстоска, но сделката отдавна е приключила, парите са платени и връщане назад няма. Радостина Тонева съветва хората да не си купуват кучета от зоомагазини. Според нея там животинките нито са здрави, нито имат документи, а се продават кученца, правени на конвейер. "Някои хора правят пари от такава нелицензирана дейност. Те не влагат нищо, купуват кученцата на килограм и колкото изкарат, за тях си е", допълва Тонева. Според нея всеки, който купува такова куче, подпомага този долен бизнес. Вторият вариант да откриете породисто куче е да се свържете с клуба за отглеждане на желаната порода и оттам да ви насочат към развъдниците, които са техни членове. Тогава рискът от измама е почти нулев, а малкото има истинско родословие, което му позволява да участва в киноложки изложби по цял свят. В този случай като собственик на елитен екземпляр поемате и задължението да не допускате кучето си да се размножава със случайни партньори, а често - и да не го правите изобщо без разрешението на клуба. "Родословното дърво не е суета, а намалява риска от наследствени заболявания. Ако си купувате родословно куче, вземете задължително документите за произход. Ако искате куче, за което не желаете такива документи и просто искате приятел, по-добре си осиновете", съветва Тонева.

Бизнес, доход или хоби  

Повечето развъдници в страната имат по няколко на брой женски, а за големи обороти и бизнес в истинския смисъл на думата трудно може да се говори - собствениците им обикновено имат друг основен източник на доход, а при продажбата на самото куче за касови бончета и дума не става. Простата сметка показва, че ако едно кучило има например шест малки, всяко по 1600 лв., пласирането му донася близо 10 хил. лв. Отглеждането на развъдник обаче е ангажимент за 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. Отделно създаването му изисква да се купи място, да се построят сградите, да се намери елитен представител на желаната порода. Винаги е налице, разбира се, и обичайният риск - болестите. И според Радостина Тонева е хубаво човек да има допълнителни доходи, преди да се захване с отглеждането и развъждането на кучета: "Правенето на такъв бизнес е като всеки друг бизнес - трябва да си много наясно какво правиш. Добре би било да имаш наследство от баба си, за да се отдадеш изцяло на кучетата. Има сложна система на инбридинги, трябва да се следят всякакви наследствени показатели за породите. Човек трябва да е добре подготвен, да има двор, и то не в центъра на София, да е инвестирал пари в клетки, добри екземпляри. Не бива да забравяме и качествената храна. През първите една-две години ще работи на загуба. А трябва и да регистрира развъдник, да плаща таксите както към клуба, така и за родословие. Ако просто прави това с идея да спечели, няма как да стане", завършва експертът. И докато в България скъпите типове кучета навлизат едва преди петнадесетина години и продажбите им все още прохождат, в държави като Сърбия, Чехия, Унгария, Словакия комерсиализацията в тази посока е силно развита. "Виждал съм истински кучешки ферми. Клетки на по няколко етажа с майки, които раждат, след месец малките се вземат и продават, а после по най-бързия начин схемата се повтаря", разказва председателят на един от българските клубове. Разбира се, поколението, получено по този промишлен начин, е много "по-некачествено". В България обаче този тип предприемачество все още не е популярно. И може би добре, че е така.

Източник: capital.bg

Well afore everyone be aware of that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In special on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Pin It