"Един ден учителката на дъщеря ми Рая в детската градина ме дръпна настрана и ме попита дали не съм бременна, защото детето разказвало на всички, че ще си има сестричка. А аз предната вечер бях донесла вкъщи едно 20-дневно кученце, за което щяхме да се грижим, докато започне да се храни самичко. Казах й, че ще й бъде като сестричка. Кръстихме го Ваня". Ваня е подхвърлено куче. Някой го оставил още слепичко в кашон пред приюта за бездомни кучета в Казанлък. Сега вече е харесана в Дания, където новите й стопани я чакат. Нейната история е само един от многобройните случаи на човешко бездушие, с които се е сблъскала ефрейтор Ивелина Недкова през последните 3 години, откакто работи като доброволец в общинския приют за кучета в града на розите.

Well yet everyone be familiar with that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In distinct on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Ива е кадрови войник – служи като ефрейтор в старозагорско поделение на BBC. Съпругът й Румен също е войник, старши сержант на полигона Змейово, вече има зад гърба си една военна мисия в Ирак. Като семейство ги запознала и събрала преди 5 години армията, а Ивелина донесла странна зестра на съпруга си - любовта си към животните. В началото за него всичко изглеждало необичайно, но вече сам е активен участник в благотворителната дейност на жена си. Най-често е шофьор, когато се налага да заведат до Стара Загора на ветеринарен лекар болно животно или до София четириного, което е осиновено в чужбина и трябва "да хване" самолета. Приема за нормално в тристайния им апартамент в Казанлък да остане за няколко дни куче, което се възстановява след тежка операция или пък му предстои среща със скалпела на хирурга.Обикновено пътуват до Стара Загора, защото там са ветеринарните клиники на Тракийския университет. В момента там те са настанили стар пекинез с тумор на дупето, който предстои да бъде опериран." Личи, че е домашно животно, но го бяха захвърлили накрай града. Прибрах го и веднага се заехме да го лекуваме", разказва Ивелина."Аз съм градско чедо, от Стара Загора, но съм израснала с животни, все събрани от улицата. Първо прибрах един Джеки, беше на 50 дни и живя у нас 6 години. После съм имала котета, морски свинчета, хамстери", разказва още за себе си Ивелина. За да може да помага на животните, дори завършила Ветеринарния техникум в Стара Загора

После, след две поредни неуспешни кандидатствания за ветеринарна медицина, облякла преди 6 години войнишката униформа.Отишли да живеят в Казанлък, защото жилищата са по-евтини, градът им харесва, а и има служебен транспорт до поделенията, в които работят. Сега в апартамента си гледат две кучета, един котарак и три морски свинчета. "Всички те са спасени от беда животни.Дори и морските свинчета -тях ги купувам, когато в зоомагазините няма добри условия за живот за тях", признава ефрейтор Недкова.Най-напред у тях дошъл 9-годишният Топчо, куче от порода "улична превъзходна". Сам се представил на Ивелина, с която се срещнал случайно пред един магазин. Това било още в първите дни, след като семейството се преместило в Казанлък. Тя веднага решила, че ще Го вземе у дома. Преди това имали два сетера, но починали. За по-възрастния, на 14 години, Ива пътувала до София, за да го осинови, след като чула за него в предаването на Росица Кирилова "За животните с любов".

Историята на кокершпаньолката Барби е далеч по-драматична. През август миналата година Ивелина научила за нея от интернет. Човек от Бургас, който развъждал кучета, обявил, че му се родило кученце с рахит на предните крачета. Ива се свързала веднага с него, но той й съобщил, че животинчето е харесано в Русе и той го изпратил там със спедиторска фирма. "Удивих се как може да се изпраща в клетка по куриер куче бебе само на 20 дни, което трябва да яде през 2-3 часа, и то в най-големите горещини, и поисках телефона на фирмата. Още повече че от Русе казали на бургазлията, че никой не е потърсил кученцето и те се чудят какво да го правят. Обадих се в Русе и разбрах, че кученцето наистина е ни живо, ни умряло в клетката си. Добра жена от фирмата го нахранила, завела го и на лекар, сложили му инжекция, но не знаели какво да предприемат нататък. Не били платени и разноските по животното. Казах им веднага да ми го пратят в Казанлък и поех разноските. След това трябваше да го заведа и на операция в София, но сега Барби е най-щастливото куче на света. Нарекохме го така заради големите му очи", припомня историята Ивелина. Тя е ядосана на човека от Бургас, защото малкото нямало как да има рахит, тъй като още сучело и получавало нужния му калций от майката. Крачетата му били с луксация от раждането - и досега Барби малко понакуцва, но това вече са " бели кахъри".

Котаракът Тайсън, наречен така заради сплескания си като на боксьор нос, е първи приятел с двете кучета. Той е персиец, също захвърлен от стопаните си. Ива го открила в парка "Тюлбето" и веднага го прибрала. Бил с убодено око, но красавец.За себе си Ивелина казва, че знае езика на животните,които говорят с тяло - с уши, с опашка и с очи, и във всеки един момент разбира дали четириногото се радва, или страда, дали изразява любовта си, или иска да го гущкаш. "Те не таят омраза към хората, макар че съм срещат ла страшно изтормозени животни. Неотдавна например спасихме котка, хвърлена в капан, след като е била горена нарочно. Агресивни са само когато защитават територията или малките си, когато станат глутници и у тях заговори чувството, което им е останало от вълците. Но за това те нямат вина, това им е инстинкт ", категорична е Ивелина Недкова.

Тя не разбира и тези, които са против практиката бездомните животни да бъдат хранени край жилищните блокове. "Първо, нахранените животни не са агресивни. И второ, те може би наистина ще се махнат оттам, ако не ги храниш, но къде ще идат, след като тръгнат да си търсят храна? ", разсъждава Ива. Смята, че най-виновни за глутниците бездомни животни в големите градове са тези, които по различни причини ги изоставят на улицата."Ето, тези дни в центъра на Казанлък се появиха нови бездомни кучета. Вероятно са докарани от някое близко село, защото са големи. Ако е спазен законът и тези кучета имат чипове, бързо щяхме да открием стопанина им", казва жената. Нейните домашни любимци са кастрирани, но не всички постъпват като нея.

Когато се преселила в Казанлък, тя сама предложила да работи като доброволец в общинския приют за кучета. Ангажирана е практически с всичко - от залавянето на бездомните кучета и тяхното кастриране, ваксиниране и обезпаразитяване, до грижата за болни и малки животни. Заела се е да търси нов дом на бездомните по интернет. И се гордее с успехи - например кучето Бенджи, което е само с 3 лапи, вече е осиновено в Англия. "Кучетата са като децата -разбират, когато някой дойде с намерението да си намери домашен любимец, и се стараят всячески да привлекат вниманието му", забелязала Ивелина.Тя съветва хората, които искат да си гледат вкъщи куче или коте, да ги осиновят от приютите, а не да ги купуват от магазин. "Породистите животни са скъпи, а евтините, които най-често се купуват, съща са от улицата", е нейната теория. " Ние, природозащитниците, най-много от всички искаме да няма бездомни животни по улиците".

В казармата също знаят за нейната любов към животните и никой не се изненадал, когато преди време се заела да спаси лисица, оплела се в кабели в поделението. С колата на колега закарали животното в клиниките на университета за снимка, но то било жестоко пристегнато от примката и умряло. Пак в казармата тя и колегите й сега имат клетка с папагали - по нейна идея другите войници и офицери донесли птиците си, които гледал и вкъщи, но останали сами. Ефрейтор Недкова също имала папагал, който загубил другарчето си. 30-годишната жена никога не е пресмятала колко пари отделят месечно, за да се грижат за бездомните четириноги. Само казва, че ако трябва да купи сладолед на дъщеричката си или храна за животните, ще прецени кое е по-належащото. "Ако преценя, че е храната, Рая няма да се разсърди, тя така е възпитана от малка", категорична е младата майка.

Източник: 24chasa.bg

Pin It