4 април е обявен за Ден на бездомните животни и ще се отбележи за първи път по света, съобщават медиите. Я виж. Само те, милите, си нямаха свой ден. Но вече е сложен край на това безправние. И какво? Какво да направим днес ние, които сме отговорни за тези животни. Да ги нахраним? Веднъж в годината, че да помнят дълго и те какво значи да си сит? И да запечатаме с камери или с GSM-ите си нашето великодушие. Снимка за спомен с бездомно куче или коте не е лоша идея. После ще я качим във фейсбук, като знак за това колко сме благородни и добри...

Не мога да участвам в дискусията за съдбата на уличните кучета. Защото не знам как да се реши проблемът с тях. Доколкото са проблемни. Съчувствам на обезобразените от тях жертви. Но не мога да се съглася да бъдат умъртвявани за наше общо благо. Популацията им е факт, независимо дали се увеличава или не. А животът им е истинска несрета. Достатъчно е да погледнеш в очите на едно куче, за да го разбереш. Да усетиш страха и отчаянието му. Сигурно знаете, че има кучета самоубийци. Сигурно сте ги срещали по пътищата, изглеждат като лунатици. Дано не ви се случи някое да се хвърли под гумите на колата ви...

Обаче как се случи така, че човекът - уж венец на природата, в един момент от своята еволюция се оказа с толкова закърнели сетива за състрадание? Как стигнахме дотам, че да се забавляваме, като стреляме вечер от балконите си по уличните котки? Какво удоволствие може да ни донесе да сритаме и умъртвим бременна котка, която е имала нещастието да се  подслони от студа в стълбището на кооперацията ни? Или да й хвърлим отрова, за да не роди малките на топло в мазето ни?

Well yet everyone know that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In particular on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

В градовете отношението към бездомните животни е ужасно. В селата е още по-трагично. Там улични кучета няма да видите, защо ли? И котките не хранят с охота в селските дворове, ако изобщо им хвърлят нещо. А мотивът им е железен - защо да ги храня, да не ми носят яйца или мляко, да ловят мишки... Там животът е организиран изцяло по законите на полезността. Ако животното е полезно, ще го хранят, ако ли не - да се оправя само. Затова идилията на българското село и хармонията в съществуването на човека и животното остана в произведенията на класиците ни.

Наскоро мой съсед - млад и успял в кариерата мъж, ми сподели усмихнат, че не му е приятно да вижда следи от котешки лапички по капака на скъпата си кола. Защо избра точно мен за откровението си? Много просто - защото заедно с още една съседка имаме неблагоразумието да храним няколко котета, подхвърлени от любящите им стопани в двора на кооперацията ни. Алтернативата беше да ги оставим да умрат през зимата. От студ и глад.

Утре моят млад съсед ще стане баща. И неговите деца, Бог да го дари с такива, най-вероятно ще имат подобно на неговото отношение към бездомните кучета и котки. Ако дотогава все още има такива.

Не знам защо и кой е решил днес да е Ден на бездомните животни. Ако обаче сме убедени, че светът е холистичен, е време да осъзнаем, че и бездомното куче и коте са част от него.