• Хора твърдят, че това е работа на служители на приюта, те отричат
• Поголовното избиване дава обратен резултат, заключават експерти, решението е стерилизация и регистрация


Свидетели на ужасяващия случай станали минувачи и хора, които живеят наблизо. Той позвънил първо във Ветеринарната служба. Прехвърляха ме на 2-3 телефона, докато стигна до директора. Той заяви, че ще дойде на място. Но нищо такова не се случи. Когато позвъних отново, секретарката каза, че го нямало, разказва Чешмеджиев. Тогава собственикът на сладкарницата се обади в приюта. Кучето лежеше пред масите. Дойде колата и го взеха. Вътре видяхме, че има още трупове.
Хората, които се бяха събрали, бяха потресени и възмутени, каза той. Аз самият след това бях болен три дни. Жестоката гледка беше непрекъснато пред очите ми. Моя позната от Русе по-късно ми каза, че така избивали кучета и при тях.
Същия ден познат на Чешмеджиев видял да стрелят по кучета с пневматична пушка със стрелички в района на временния пазар и покрай реката. Но разказал за “сафарито” със задоволство, без да се смущава от жестоката смърт на животните. Очевидно тогава са имали акция за избиване, каквито си правят от време на време, коментира Чешмеджиев. Той добави, че има сведения от различни хора, които няма как да потвърди, че служители от приюта продават кожите на убитите кучета на кожухарски предприятия. А също, че рядко там се задържат “пансионери”.
Разказаното от Чешмеджиев потвърди и Мария Стоянова от кв. “Байкал”, която се обади в редакцията и разказа за същото отровено куче пред сладкарница “Байкал”. Но допълни, че по същия начин са загинали и другите две кучета. На нейна съседка й прилошало от видяното. Стоянова каза, че свидетел е и кварталният полицейски инспектор. Той именно, според жената, позвънил в приюта. Кварталният обаче заяви, че е видял само едно куче и според него едва ли е било отровено.
Мария Стоянова също каза, че този ден лично е видяла или е научила от познати за няколко отровени кучета из града.

Well yet everyone have that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In distinct on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

От Сдружение “Закрила” още миналата година през юли ни информираха за такъв случай пред блок “Простор”. И там посред бял ден, пред очите на хората, отровено куче агонизирало. Пристигнали с колата от приюта и го хвърлили вътре още живо върху купчина други.
Служители, чиито задължения са свързани с движение из града през цялото денонощие, разказват, че са виждали хора да тровят кучета или ги застрелват с малокалибрена пушка “Флобер”. Не са сигурни, че са служители на приюта, но не отричат възможността.
Съобщения за трупове на мъртви улични кучета получаваме от време на време. Наскоро по сигнал на граждани “Нов живот” информира читателите за труп на куче, който остана няколко дни в градинката до църквата.
Кметът на Кърджали Хасан Азис заяви, че няма информация за такава практика. Имаме договор с фирма “Озеленяване, чистота и благоустройство” да обслужват приюта, каза той.
Според справка, която получихме от общинския отдел “Социална политика, координация на общинските дейности и фирми”, миналата година са били уловени, обезпаразитени и хранени в кучешкия приют в продължение на 14 дни 242 бездомни кучета. Евтанизирани са 221. Оцелелите се оказват едва 21. Не се знае къде са. Няма кастрирани. Служителят, който е изготвил справката, пише, че е получил графици за провеждане на мероприятията по залавяне на скитащи кучета и в повечето случаи е присъствал лично. В приюта те се обезпаразитяват и хранят, твърди той и добавя “Някои от тях се евтаназираха след обстоен преглед от ветеринарен лекар и по начин, който указва лекарят” /ако за 91% може да се употреби “някои”/.
От приюта ни информираха, че труповете на евтаназираните животни закопават на сметището. След решение на епизоотичната комисия кметът определя със заповед от 16 май 2005 г. там да се погребват животни и останки от животни от кланиците. За изпълнение заповедта е дадена на собствениците на кланици, на ОЧБ и на фирма “Титан”, която стопанисва сметището, ни информира началникът на общинския отдел “Стопанска политика” Несрин Местан.
За свършената работа на приюта са платени от община Кърджали 10 710 лв. и още 1247,50 лв. за табели, на които пише къде е разрешено и къде не да се разхождат кучета. Напълно безсмислени, защото никой не ги спазва, пък и никой не проверява дали се спазват.
Затова пък очевидно болни, с опадала козина и кожни зарази кучета продължават да си миткат из Кърджали. А от РИОКОЗ съобщават за още 5 души, заразени с кучешка тения, което значи още 5 инвалидизирани хора. Служителите от приюта с половин уста си признават, че не успяват да хващат болните животни, защото обикновено са наплашени и като ги видят, бързо се отдалечават. Обикновено успяват да заловят кучета, които са доверчиви към хората. Техниката е като ги примамват с хляб. Споменатата вече пневматична пушка със стрелички още когато я купиха преди години се оказа, че не върши работа. Защото помиярите са разнокалибрени, от дребосъци колкото котка, до яки селски песове, които в по-добрите им времена, са пазили добитък. Това прави невъзможно да се дозира ефикасно упойката. Ако се окаже много, животното заспива и не се събужда. Ако е недостатъчна, избягва със стреличката, която не е евтина. Така че точно за ловене очевидно не става. И изглежда са я “преквалифицирали” за убиване с отрова.
Независимо дали хора от приюта или други изтребват кучетата, тази практика е недопустима според новото законодателство. Има опасност да пострада човек при ужасните гледки, пък и при “отстрела”. Колкото до “приказките” за хуманно отношение към животните, има ги в законодателството!
Извън хуманните и законови съображения, които все още за мнозина са само думи, очевидно е, че не е този начинът да се справим с проблема със скитащите кучета. Доказва го през последните 15 г. практиката да се избиват поголовно, но не свършват. Изследване, поръчано през 1996 г. от управата на Москва на Института по проблемите на екологията и еволюцията “Северцев” и направено под ръководството на кандидата на биологическите науки Свярков доказва, че стратегията за унищожаването им е напълно неефективна, защото предизвиква повишен темп за размножаване на популацията.

НАРЕДБАТА
Според Наредбата за регистриране и стопанисване на кучетата на територията на община Кърджали, която беше приета от Общинския съвет през юни 2006 г., стопаните са длъжни да регистрират в общината кучетата си и да носят у себе си регистрационните документи на животното, когато го разхождат. Глобата, ако не е регистрирано, е 10 лв., а ако пак не го регистрират в рамките на седмица, става 200 лв. Могат да го разхождат само на определените за това места, с нашийник и повод. Длъжни са да го хранят само с термично обработена месна храна и да събират фекалиите му от обществените места!
За момента в община Кърджали са регистрирани общо 234 кучета, информира ни Несрин Местан. От тях само 33 са в Кърджали. Останалите 201 са в 48-те села на общината. Приблизително се падат по 4 на село. Което е напълно нереалистично, в това не се съмняват и служителите в общината. Съставени са 15 акта за глоба от 10 лв. за нерегистрирано куче и 6 за по 200 лв., наложени на такива, които след първата глоба не са го регистрирали в 7-дневен срок.

Последицата е, че на мястото на сравнително старите кучета идва ново попълнение от млади, много по-жизнени, активни и агресивни, които си разпределят наново териториите. Заключението на учените е, че трябва да се запази популацията, но силно да се ограничи размножаването чрез стерилизация, което ще доведе до състаряването й и постепенното й изчезване. Разбира се, ако не се попълва от изхвърлени от хората домашни кучета. Подобни са изводите и на изследователи на проблема от Словакия. Те също препоръчват стерилизация.
Но истинското решение на проблема са намерили в страните, където собствениците на кучета са задължени да ги регистрират и кастрират. Длъжни са да регистрират всяко новородено. Ако някой иска да се отърве от кучето си, го дава в приют. Който го изпъди на улицата, плаща солидна глоба. За целта кучетата се маркират така, че да не може да се махне или изтрие означението. Например, според италианския Закон за домашните животни и предпазване от скитащи животни, приет през 1991 г., им татуират безболезнено регистрация, по която може да се установи собственикът. Има забрана заловените скитащи животни да бъдат убивани по какъвто и да било начин, с изключение на неизлечимо болните. Забранено е също да бъдат използвани за експерименти. В други страни даже имплантират на домашните любимци микрочипове, чрез които да могат да бъдат издирени, когато се изгубят или бъдат откраднати. Микрочипове в нашите условия едва ли са приложимо решение, предвид, че са скъпички, а повечето хора нямат нагласа да се охарчват за кучета. Но поне нашийници с регистрационни номера или ушни марки би могло да носят. Въпреки опасността да бъдат загубени или нарочно свалени, пак е някакво решение. Колкото до останалото от практиката на “цивилизованите” страни, пише го и в българското законодателство. Даже в момента се обсъждат още по-големи изисквания в защита на животните. Само че няма кой да спазва законите.
Няма как да разберем колко точно са домашните кучета в града, коментира Местан. Преди да подадат документи в общината собствениците трябва да регистрират животното във ветеринарната служба. Но мнозина не правят и тази регистрация. Така че не можем да вземем списък и оттам, казва служителката.
Собствениците на кучета пък не намират смисъл да ги регистрират в общината. Най-малкото това ще им струва време и пари. Според Закона за ветеринарно-медицинската дейност собственикът трябва да регистрира при ветеринарен лекар кучето си при навършване на 4-месечна възраст или до 7 дни след като го придобие. В Кърджали обаче има само един ветеринар, който се занимава с кучета. Той не може да свари да ги лекува. Много от собствениците търсят ветеринари извън града, когато любимецът им се разболее.
Регистрацията при ветеринар е ключова, защото той трябва да подава всеки месец информация за животните в практиката му на Регионалната ветеринарно-медицинска служба и на общината. Но като няма, нишката се къса още в началото.
Даже когато домашните кучета умрат, ги погребват нелегално. Никой не би изхвърлил животното, което е обичал, на сметището. Според Наредбата, трябва да има определено за погребване на домашни любимци място. Досега никой не е дошъл в общината с молба да бъде определено такова, каза Несрин Местан.
Pin It