Печат
Новини
Последни новини
Посещения: 7360

На пресконференция, провела се на 13.07. в сградата на Столична община, бяха представени резултатите от първото по рода си преброяване на бездомните кучета на територията на общината. Преброяването е извършено в периода 12.06.-08.07. от екип на Българската академия на науките по поръчка на кмета на Столична община г-н Бойко Борисов.

Ето и част от резултатите от научния проект (целият доклад от 84 страници с подробна информация за отделните райони може да бъде изтеглен от тук):

Целта на изследването е да се създаде методика за установяване числеността на бездомните кучета на територията на Столична Община. Разработените анкетни карти, отразяващи философията на методиката, са ориентирани към две основни групи – на преброителите (анкетьори) и на любителите (хората, които системно полагат грижи).

Най-много бездомни кучета на територията на Столична Община има в Районите Витоша (1112), Овча купел (825), Триадица (761), Младост (724) и Кремиковци (715). Големите свободни пространства, наличието на множество търговски обекти, борси, различните неконтролируеми източници на храна, смесването на силно урбанизирани територии, граничещи със зелени пространства определят този брой.

В зависимост от предприетите мерки, от гражданската активност за справяне с проблема на бездомните кучета процента на кастрираните бездомни кучета по Райони варира от 14 % (Кремиковци) до 78 % (Студентски). Това също може да се обясни и с факта, че в Район Студентски има изграден кастрационен център, а в Кремиковци все още липсва. Висок процент на кастрирани бездомни кучета се наблюдава в Районите Студентски (78%), Изгрев (77%), Люлин (73%), Красно село (73%), Средец (65 %). Последните тенденции, лансирани от Световната здравна организация (WHO), са за приоритетно кастриране на женските бездомни кучета с цел избягване раждането и отглеждането на малките. Районите с най-висок процент на кастрация на женските кучета са Изгрев (90 %), Красно село (82 %), Студентски (80 %), Люлин (78 %) и Надежда (70 %).

Well already everyone know of that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In distinct on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Една от главните причини за увеличаващата се популация от бездомни кучета е липсата на контрол над домашните кучета, по отношение на поведението им на разгонени животни. В резултат на това поведение се продуцира ново бездомно поколение. Широко разпространено е схващането, че стерилизацията / кастрацията на домашни кучета е противоестестевен метод и не се възприема като част от грижата за животните. В същото време, стопаните на домашни жиовтни не осъзнават напълно, че ако тяхното женско куче има поколение от десет малки, то отговрността по изхранването им, отглеждането и намиране на нов дом и стопанин е тяхна, както и че това не е лека задача. Така на “входа” на популацията от бездомни кучета стоят изоставените от собствениците си кучета или тяхното нежелано потомство. Популацията се попълва и от изгубени или избягали домашни животни, както и от новопридошлите кучета от крайградските райони. Всички тези групи формират общата картина на популацията от бездомни кучета, която при неефективни мерки се поддържа максимална според естествените природни закони.

Крайният брой кучета на дадена площ винаги достига до “капацитета на задържане”. Така, ако женските кучета раждат малки, но капацитетът на даден терен не се променя, то вероятността тези малки да оцелеят е нищожна, поради липсата на храна или риска от заболявания. В случай, че едно животно “отпадне” от дадена площ, неговото “място” веднага се заема от друго, по-младо животно и така се запазва капацитетът. Като се отчитат основните фактори, определящи наличието на бездомни кучета на дадена територия, като относително по-рискови могат да се посочат районите в които:

-      не е предложено добро решение с битовите отпадъци – няма редовно сметосъбиране, не се използват затворени контейнери за боклук, сметищата не са оградени;

-      съществуват хранителни отпадъци, които целенасочено се осигуряват от гражданите;

-      съществуват условия за задържане на застояла вода;

-      съществуват изоставени и порутени постройки;

Определянето на точния брой на бездомните кучета е задължително условие при планирането и провеждането на всички мерки и програми за намаляване на тяхната популация. Установяването на техния брой по райони и идентицифиране на най-рисковите територии  е важно за това, къде трябва да бъдат насочени усилията приоритетно.

Изследванията на Световната здравна организация, както и дългогодишният опит на неправителствени организации за закрила на животните установяват, че програмите за намаляване на бездомните кучета чрез евтаназия са напълно неефективни и в същото време много скъпо струващи. Дълги години преди това, в различни страни по света, властите и организациите считаха, че единственият начин да държат под контрол проблема с бездомните кучета е чрез евтаназирането им. Дългогодишна практика не само в България, но и по света, е била ежегодно залавяне и отстраняване на бездомни животни чрез евтаназиране с цел намалавяне на тяхната популация. В Бразилия този метод е прилаган до 1997 г., в Италия до 1991 г., в САЩ са създавани добре обучени екипи за залавяне на животни и т.н. Резултатът, който е установен, е че популацията временно намалява, докато се родят ново поколение бездомни  кученца и тогава броят отново нараства до “капацитета на задържане”. Този метод се оказва напълно неефективен, тъй като не намалява  крайния брой животни на дадена територия по постоянен начин.

         В други страни, са правени опити да се хванат и умъртвят бездомните кучета и котки, но без да успеят да осъществят хващането на всички животни в рамките на 2 месеца, каквато е продължителността на бременноста при котките и кучетата. Опитът на райони като Сао Паоло (Бразилия), Средиземноморието, Средния изток и др. установяват, че ако не е възможно да бъдат хванати всички бездомни животни на дадена територия в рамките на размножителния период, крайната популация отново ще стигне до “капацитетът на задържане’, тъй като останалите животни се опитват компенсаторно да запълнят територията като съдават малки. Българският опит за справяне с проблема само потвърждава тази установена тенденция.

Международни организации за защита на животните, споделят своя позитивен опит за намаляване популацията от бездомни кучета чрез няколко ефективни метода – кастрация, регистрация и идентификация, информиране и образование на обществеността. Дългогодишният опит на международните организации за защита на животните, както и задълбоченият научен подход към проблема с бездомните кучета установява, че единственият възможен начин трайно да бъде намалена крайната популация е прилагането на програма за кастриране и връщане в естествената среда, след маркиране, ваксинация и обезпаразитяване.

Програмата кастриране / връщане е проучена и прилагана в редица европейски страни, в които същствува проблем с бездомните кучета (Италия, Гърция, Великобритания, Швейцария, Франция, включително и САЩ). Практическите резултати са доказали, че този метод е високо и трайно ефективен и в същото време в дългосрочен план води до спестяване на много средства. Подходът кастрация / връщане е залегнал в специалните закони за защита на животните в страни като Гърция и Турция. Така например, в гръцкия закон за домашни  и бездомни животни е описан принципът на работа на приютите за бездомни животни, които включва кастриране / ваксинация / обезпаразитяване/ маркиране и връщане в естествената им среда. Връщането се предвижда да става в най-кратки срокове, за да не се загуби способността на кучетата за адаптация и оцеляване на улицата. Посочена е необходимостта при връщането им да се има в предвид броя на тези кучета в съответния район. Съществува и изрична забрана за връщането им в райони с болници, училища, спортни центрове, автомагистрали и летища. В гръцкия закон е предвидено създаването на приюти и клиники за стерилизация да се осъществява под контрола на местните власти. В рамките на тези програми особено важно е да се подчертае необходимостта от осигуряване на доброволен надзор над кучетата, върнати по места. Доброволният надзор следва да се осъществява от определено лице или организация, което се ангажира регулярно да проследява здравния статус на кучето и да провежда системна ваксинация и безпаразитяване. Позитивен ефект от програмите за кастрация се отчита и по отношение на поведението на животните, особено мъжките, чиито нрав става по-спокоен и неагресивен.

Друга група от мерки са свързани с регистрация, паспортизация и идентификация (чрез татуиране или имплантиране на чип) на домашните кучета, както и на осиновените. Мерките в тази насоки са насочени към осъществяване на контрол върху размножаването преди всичко на домашни кучета.

Превенция на изоставянето на кучета и намаляване нивото на раждаемост може да се реализира и чрез програми за кастриране на домашните животни. Опитът на общински власти в САЩ и Великобритания показва, че разходите за програми, предлагащи безплатна стеризлизация / кастрация, особено на женските домашни кучета, са значително по-малки от тези, необходими за обгрижване изоставеното нежелано потомство в приюти.

Като част от общия комплекс от мерки е необходима и информационна кампания за запознаване обществеността с механизма на поддържане на постоянно ниво на популация (според известните правила в екологията), както и организиране на рекламно-образователни кампании с цел повишаване популярността на програмите за кастрация и връщане.

Евтаназията не решава проблема с безстопанствените кучета. При масова евтаназия популацията временно намалява, до момента на поява на ново поколение бездомни кучета, което се поддържа според наличното количество храна, вода и подслон в средата. Исторически доказаният за ефективен метод, приложен успешно в редица европейски страни, е стерилизиране / кастрация и връщане на жиовтните по местата им. Така върнатите кучета  пазят територията си от новоприиждащите кучета, и същевременно не могат да се възпроизвеждат.

Приемането на Закон за защита на животните, в които се регламентират мерките, свързани с кастрация и връщане по места и настаняване в приюти, ще създаде благоприятна среда за инвестиции и от страна на международни организации в създаването на кастрационни центрове и приюти.