Красива бяла мечка на стойност 60 хиляди долара отстреля собственикът на фирма "Белла България" Венцислав Георгиев. Бизнесменът беше на пусия в Северна Канада. (...) Сега той чака транспортирането на ценната пухкава кожа, която в момента се обработва. Георгиев успя да отстреля и величествен елен с огромни рога, които вече красят дневната в пловдивския му палат.
"През пролетта отивам на лов за анаконди в Боливия. По-екстремно преживяване досега не съм имал", чертае авантюристични планове търсачът на силни усещания. Екзотичното приключение с огромните змии ще му струва 25 хиляди долара.
13 декември, в. "Стандарт"
До тази отвратителна до-писка беше публикувана още по-отвратителна снимка. На нея Венцислав Георгиев позира, победоносно прегърнал окървавения труп на животното. За фон му служи без-крайната полярна белота. И тъкмо контрастът е особено отвратителен.
Не знам дали Георгиев се е увекоечил, покатерен Върху мечката, какпо се беше фотографирал Пенчо КубадинсЬи - стъпил с единия крак Върху току-що застрелян величествен лъв. За сметка на това обаче се разбра, че споменатите 60 000 долара са само цената на лиценза да се ловува вКанада. Колко още е дал бизнесменът, е неизвестно. И не това е най-важното. Същинският скандал е, че след връщането си от „полярното приключение" Венцислав Георгиев е наел РR агенция, която да разпространява „новината" за трофея му!
Well already everyone be aware of that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In particular on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.
Той, с други думи, е искал да се покаже и да бъде запомнен. Искал е да научим, че е похарчил поне 60 000 долара, за да убие бяла мечка. Да се похвали, един вид, е искал, че е мъжкар. Сигурна съм дори, че Георгиев най-чистосърдечно си е въобразявал, че по този начин ще направи реклама на многолистното тесто, баниците и шпековите салами на „Белла".
Впрочем името на наетата от бизнесмена агенция също е отвратително. „ВИП Комюникейшън"...
Не може да се отрече обаче, че агенцията самоотвержено обслужи интересите на ВИП клиента си. Същата снимка беше публикувана на още десетина места. Вестник „24 часа" посвети на бизнесмена и ловен очерк от две страници. Жалко само, че за написването му не беше повикан носителят на тазгодишната награда за литература на Софийския университет... Дончо Цончев. Но и така, пак трябва да признаем, се беше получила завършена отвратителност:
„Както всяко друго нещо в живота, така и ловът си има своя връх", гласеше встъплението. „За авджиите това е да отстреляш полярна мечка и полярен вълк. С втория трофей засега няма български ловец... Георгиев обаче може да се похвали с истински рекорд - мечокът, който отстрелял, е с 30 сантиметра по-малък от световния рекорд". По-нататък авторът задъхано разказваше за „сериозните изпитания" пред „куража и издръжливостта на един мъж" (разбирай - на Георгиев) и смелостта на „човека (разбирай - на Георгиев) да се изправи срещу животното, което се смята за най-интелигентния и най-големия хищник на Земята". На „куража и издръжливостта" бяха посветени и стотина изречения като: „Яденето било само веднъж на ден, за да има повече време за обиколки". „Вода се пиела два пъти - при лягане и ставане, когато работел примусът и ледът можел да се разтопи". „При една от обиколките съсобственикът на „Белла" казал на водачите, че не усеща коленете си". „На третия ден се избила буря и ескимосите не искали да излизат втози момент. Георгиев обаче им казал, че няма да се откаже. И тръгнали". Накрая, както се разбра, бизнесменът „успял да повали мечката с един изстрел в сърцето". И заради това му се полагали трите най-ценни „аксесоара" (?!) - „кожата, главата и... пенисът". Още навремето, завършваше очеркът, „английските лордове използвали костта от пениса на животното за доказателство за истинското им мъжество и че успешно са премерили сили с един от най-опасните хищници в света при суровите арктически условия".
И един интересен детайл: под очерка за лорд Георгиев беше разположен анонс на „Голяма детска енциклопедия - знание, с което порастваш". Точно до него - рекламата „Един наистина голям пакет", илюстрирана със снимка на мъж, който си наднича в гащите. По-точен образ на българската публичност „нарочно не придумаеш"...
„Притеснително е, че една забавна (!) новина, каквато „ВИП Комюникейшън" разпрати до медиите - „Бизнесменът Венцислав Георгиев отстреля бяла мечка на лов в Канада", бе трансформирана в огромен национален проблем и в бунт на природозащитници срещу абсолютно законния лов, извършен на хиляди километри от нашата граница". Така реагираха от агенцията чрез един „светски сайт за известните", след като стотици вбесени граждани изпратиха писма до „Белла". Е, хората от „ВИП Комюникейшън" са прави да си пазят хляба. Като подминем малоумното „забавна", великодушно ще се съгласим и с това, че:
Да, полярните мечки са застрашен от изчезване вид, но самото канадско правителство
всяка година разрешава да бъдат отстреляни около десетина, за да се запази равновесието в хранителната верига.
Да, Георгиев не е бракониерствал. Чинно си е платил. Не е нарушил нито един канадски и дори български закон, въпреки че е бил „на хиляди километри от нашата граница" и сигурно е имал много такива възможности.
Да, този човек е богат. Сигурно е предприемчив. Имал 60 хиляди долара - направил си удоволствието. (Ако въобще си позволим да наречем така желанието да застреляш бяла мечка.)
Само че гневът, драги випаджии, комюникейшъни и „известни", далеч не е само природозащитен. В случая става дума за друго, а то наистина е „огромен национален проблем". Може м да го разкажем жато „Ягодка" от форума на „Дневник": „С тези пари може да се помогне на хора, които имат нужда, а той ги пилее, за да убива бели мечки". Или като „Drug": „Да беше дал тези 60 000 долара на деца като тези в Могилино!?". А също и като „Обикновен": „Трябва да си много голям комплексар и тъпанар, за да дадеш публичност на такова гнусно деяние". Или „Градинко": „Разпространявайте новината - потребителите трябва да знаят за какво отиват парите им, когато си купуват някои от следните продукти: кренвирши и наденица „Сачи", сух шпек „Перелик", маргарин „Томи", Кренвирши „Леки", месни продукти „Народен", олио "Brilliant", маргарин Flora, кори и баници „Белла", точени кори „Фамилия", „Тракийски кори", месни продукти „Соларис." И т.н., и т.н.
Националният проблем, иначе казано, е „един наистина голям пакет" от задушаваща простащина. По-лошото: легитимирането на този манталитет посредством очеркисти, агенции и обикновени РR-и като норма и „вкус еталон".
„Ако не може по никакъв друг начин да въздействаме да се живее прилично в България, нека поне по този - единствения, от който ще ги заболи". Това написа в електронния си призив да не правим новогодишните си баници с кори на „Белла" чудесният колега Веселина Седларска. Права е. Говорим тъкмо за приличие. И няма да ги „заболи", освен ТАКА. С бойкот на саламите, кренвиршите и точените им кори! С бойкот на пражката шунка и „маестро Соларис"! На хотелите и кръчмите им. С бойкот на всички вестници, които публикуваха снимката. Пълен бойкот, докато не разберат какво може и кое - никога.
Пък нека от „ВИП Комюникейшън" разпращат „опровержения" като: „Остава съмнението, че се търси повод да се оклевети един проспериращ бизнесмен, създал една от най-продуктивните и популярни фирми за хранително производство у нас. А такива хора заслужават нашето уважение, защото те вдигат стандарта в страната ни". Не, стандарт не се вдига така. Нито е вярно, че българската икономика просперира, когато „проспериращите бизнесмени" просперират сами за себе си. И не им дължим уважение. Отвратителното заслужава единствено отвращение.