ИЗОЛАТОРЪТ В ПЛОВДИВ

ImageМалцина в Пловдив знаят за съществуването на общинския изолатор за кучета, още по-малко за местонахождението му – на около километър западно от “Техномаркет Европа” на пазарджишко шосе.

По непотвърдени сигнали, общинският ЗВК /зооветеринарен комплекс/ в Пловдив не е регистриран по чл. 137 от ЗВМД, тоест функционира незаконно, транспортирането на уловени, упоени животни се извършва от превозвач без лиценз за превоз, издаден от НВМС, в нарушение на чл. 163 от ЗВМД, а водачите и придружителите на същите животни при транспортиране, нямат удостоверения за правоспособност, издадени от РВМС в нарушение на чл. 164 ал.1, както и удостоверения за завършен курс по хуманно отношение към животните, в нарушение на чл. 164 ал.2. от ЗВМД.

 

Well along everyone be aware of that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In particular on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

ImageВсе още няма отговор на молбата ни НВМС да опровергае тези сигнали, като ни изпрати: 
- Копие от удостоверението за регистрация на собственика на гореспоменатия изолатор. 
- Копие от регистъра на РВМС, съдържащ номер и дата на издаденото удостоверение, ветеринарния регистрационен номер на обекта, името и постоянния адрес на собственика, капацитет на обекта, вид, категория и предназначение на животните в обекта. 
- Копие от удостоверението на собственика за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните по чл 176 ал.1. 
- Копие от лиценза на превозвача, издаден от НВМС, извършващ транспорт на бездомни животни на територията на община Пловдив. 
- Копие от регистъра на НВМС, съдържащ номера и датата на издадения лиценз на гореспоменатия превозвач, адрес и седалище на същия, адрес и седалище на собственика на транспортните средства, регистрационните им номера, номерата на сертификатите за одобрението им, вида и броят на животните, които могат да транспортират. 
- Копие от плана за спешни действия, при влошаване здравословното състояние на животните и инциденти при транспортирането по чл.165 ал. 5. 
- Копия от удостоверенията за правоспособност, издадени от РВМС на всички водачи и придружители на транспортни средства, превозващи бездомни животни на територията на община Пловдив. 
- Копия от удостоверенията за завършен курс за защита и хуманно отношение към животните на гореспоменатите водачи и придружители по чл. 164 ал.2.

ImageУпояването и залавянето на бездомни животни се извършва от най-обикновени работници в нарушение на чл. 151 т .9. и т. 10 от ЗВМД. Некомпетентното, произволно прилагане на упойващи вещества, освен че нарушава закона, води често и до смърт на животното още на улицата, пред ужасените погледи на случайни граждани.

Транспортните средства, с които се превозват упоените животни, са затворени микробуси без отоплителни съоръжения, клетки, или обособени прегради в транспортната част, тоест упоени животни се транспортират в насипно състояние, което застрашава здравето и живота им, в нарушение на чл.161 ал. (1), както и чл. 169 т. 2. от ЗВМД. 

ImageУсловията в изолатора са садистично жестоки и крайно неподходящи за целта.
Клетките са 64 на брой, с мухлясали цементови стени и гол цементов под, който замръзва при минусови температури. Те се мият с маркуч, без да се отварят, което неизбежно мокри намиращите се в тях кучета. Обезпаразитяването на кучетата също се извършва със студен обезпаразитяващ разтвор. Липсват затоплени помещения, в които животните да престоят поне няколко часа. През зимните месеци и при ниски температури това води до сигурна смърт. Съдовете за храна са ръждясали и плесенясали, което прави невъзможно тяхното миене и дезинфекция. Колкото до храната, когато я има, тя е предимно вода с плуващи в нея мазнотии. В съботните и неделни дни, както и на официални празници, животните се оставят на произвола на съдбата. Липсва каквото и да било медицинско обслужване на заболелите животни. Те просто биват убивани. Гореизброените практики нарушават чл. 150 ал. (1) т. 1 и 2 и ал.(2) от ЗВМД.

ImageНе се спазва 14 дневния срок за одомашняване. Това е лесно обяснимо, след като на “лекарите” се плаща на убито животно. При липсата на хладилни камери, убиването също е съобразено и с наличието на транспорт за извозване на труповете. Имаме свидетелски показания, че заловени животни се умъртвяват на същия ден.

Относно самата “евтаназия” имаме информация, че не се извършва професионално, или въобще не се изпълнява. Имаме свидетелски показания, че животни се умъртвяват по особено жесток начин с разтвори на магнезиев сулфат, калиев хлорат или фенол, инжектирани вътресърдечно, или чрез използване на механични средства, душене, електрически ток и др. Протоколът на НВМС регламентира евтаназирането на животни като двукомпонентна манипулация, тоест изплолзва се общ анестетик за приспиване на животното, след което се въвежда лицензиран медикамент, водещ до смъртта. Само преди няколко месеца д-р Станев заяви пред журналист на вестник “Акцент”, че евтаназията на едно куче струвала 15 стотинки. Непонятно е по какъв протокол и с какви лицензирани препарати д-р Станев извършва “евтаназия”, след като само стойността на спринцовката и иглата е 20 стотинки. Подобна манипулация в частна клиника е от 10 до 20 лева.

ImageСлед затварянето на пловдивския екарисаж, извозването на труповете става в неизвестна посока. Първоначално от общината твърдяха, че животните се извозват до екарисажа във Варна, но след като варненски приридозащитници ни информираха че това не е така, общинските еколози смениха версията. Сега, според тях, труповете се извозват до Шумен, нещо в което всеки нормален човек би се усъмнил.

В заключение можем да кажем, че дейността на пловдивския изолатор за кучета, се извършва при пълна непрозрачност и при липса на елементарен граждански контрол. От години пловдивските природозащитници настояват за допускане на доброволци и медиатори в изолатора, за по-нормално работно време, за организиране на одомашнителни кампании, за инсталиране на камери, за независим финансов одит – без резултат. Което освен че нарушава чл. 170 ал.(1) от ЗВМД, подсказва, че общинската администрация има какво да крие и от какво да се страхува. Логично следва извода, че каквито и извращения и нарушения на закона да стават в изолатора, то това се върши със знанието и под покровителството на община Пловдив.

ImageИ още нещо. По смисъла на Глава ІІІ, Чл. 12 от Европейската конвенция за защита на животните-компаньони /ратифицирана със закон, приет от ХХХІХ Народно събрание на 15 април 2004г. – ДВ бр.34 от 2004г. в сила за Р България от 1 февруари 2005г./ “Страна по договора може да предприеме необходимите законови и административни мерки за ограничаване популацията на бездомни животни, само ако техният брой представлява проблем. Страните по договора са длъжни да обсъдят и промоцирането на кастрационни програми, като средство за ограничаване непланираното размножаване на кучета и котки”. А според чл.13 от същата глава “убиването на бездомни животни може да бъде предприето, само ако е неизбежно в рамките на програми по контрола на националните заболявания.”
Международните договори и конвенции, станали част от вътрешното ни законодателство, след като са били ратифицирани по определен конституционен ред от компетентен държавен орган на Р България, обнародвани са и са влезли в сила, съгласно чл. 5, ал. 4 от сега действащата Конституция, са чacт oт вътpeшнoтo npaвo нa cтpaнaтa. Te имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съгласно правната теория "Ратификацията представлява индивидуален акт на държавата, с който тя изразява своето мнение, че даден договор е задължителен за нея.

ImageДобре би било някой да зададе на Пловдивския кмет няколко въпроса. Като например защо след като 99% от кучетата в Пловдив са избити, популацията им продължава да бъде “проблем”. Правени ли са статистически проучвания за бройката на останалите живи кучета, с оглед запазване на екологичното равновесие? По какъв начин се промоцират кастрационни програми в Пловдив и кое определя избиването на бездомни животни като “неизбежно”, при наличие на по-хуманни, по-евтини алтернативни методи?